Холандска бантамка

Холандската бантамка е създадена преди векове в Холандия, тя е част от групата на примитивните европейски истински бантамки. Отличава се с наличие на листовиден гребен, бели околоушки и добре оформена опашка. Породата е типична декоративна, това е една от най-дребните породи кокошки.

История и разпространение

Холандската бантамка е част от отглежданите в Западна Европа дребни кокошки. Техни предци са бантамки внесени от Югоизточна Азия през края на късното Средновековие и началото на Новото време, около XV-XVI век (Scrivener, 2009). Подобни дребни кокошки са отглеждани в Холандия, Германия, Великобритания, Франция, Дания и Швеция. Тези ранни представители все още са притежавали разнообразни екстериорни характеристики. Първата рисунка на птици, наречени „Холандска бантамка” се появява през 1856 година в Англия (Wandelt and Wolters, 1998). Към края на XIХ век, с напредване на изложбеното птицевъдство в Европа, тези холандски кокошки са консолидирани като порода. Те били познати основно в яребичи цветови вариации на оперението. Първата им поява в холандската литература е през 1882 година, под названието яребича бантамка (Maitland, 1882, цитиран от Vogelaar, 2007). По това време те са били по-едри, отколкото ги познаваме днес. През края на XIX – началото на ХХ век Холандските бантамки са кръстосвани с други дребни породи, с цел да се намали живата маса и създадат нови цветове. През 1906 година тази порода е призната в родината си, първоначално в яребичи цвят, а малко по-късно и в черен, бял и сребрист яребичи (Scrivener, 2009). През периода между двете Световни войни популярността им нараства, а цветовото разнообразие се обогатява значително. Клубът на породата в Холандия е създаден през 1946 година. Холандската бантамка преживява същински апогей в разпространението и популярността си през 70-те и 80-те години на миналия век. Тогава са създадени също и някои нови цветове на оперението – червен яребично-кукувичи, пъдпъдъчи, син пъдпъдъчи, сребрист пъдпъдъчи, жълт колумбийски, жълто-син колумбийски и други. По това време се създават клубовете на породата във Великобритания, Швейцария и САЩ. В Германия внесена през 1961 година и влиза в полезрението на Клуба на развъдчиците на дребни породи кокошки, основан през 1958 година. Днес той се нарича Сдружение на развъдчиците на Холандска бантамка и редки породи бантамки (Der Sonderverem der Ztichter der Hollandischen Zwerghtihn und seltener Zwerghuhnrassen).

Холандските бантамки са част от групата на европейските примитивни бантамки. От съществуващите редица породи от тази група, най-голяма популярност от всички са получили Холандските бантамки. Сериозни традиции в развъждането им има в Холандия, Германия, Белгия, Великобритания и САЩ. В България бантамките/джинките са познати много отдавна. Подобни птици се срещат и днес в селските дворове, използвани за декорация и като мътачки. Те са наричани с различни имена: джинки, бантами, японки и други. Чистопородните Холандски бантамки в страната ни се появяват през втората половина на миналия век. Много добри птици от породата бяха внесени през последните няколко години от Холандия, Германия, Словакия, Чехия и Унгария в черен, яребичи, оранжеви яребичи, пшенични, сребристи яребичи и бял цвят на оперението. Другите представители на групата на примитивните европейски бантамки (Белгийска, Немска, Френска, Датска, Шведска, Хърватска, Шотландска и други) не се отглеждат в страната ни.

Екстериор

Тялото е елегантно, дребно, компактно, сравнително ниско стоящо, носено умерено наклонено назад. Шията е сравнително къса, елегантно извита и много добре оперена. Гърбът е къс, наклонен и стесняващ се към опашката. Поясът е къс и широк, добре оперен, преминаващ плавно назад. Опашката е сравнително голяма, широка, с големи широки и добре извити сърповидни пера, сравнително високо носена, но не и под прав ъгъл спрямо гръбната линия. Коремът е слабо развит. Гърдите са сравнително широки, заоблени, изнесени напред и носени високо. Раменете са широки, заоблени, частично покрити с шийното оперение. Крилата са дълги, големи, леко спуснати, без да докосват земята, закриващи подбедрата и част от гърдите. Главата е малка и кръгла. Лицето е червено, гладко и неоперено. Гребенът е листовиден, сравнително малък, прост, с 5-6 зъба и добре развит, насочен назад и нагоре флаг, който не опира шията. Околоушките са малки, бадемовидни, бели и плоски. Менгушите са средно големи и заоблени. Очите са жизнени, оранжево-червени до червено-кафяви. Клюнът е сравнително къс, силен, с цвят, кореспондиращ с цвета на краката. Подбедрата са сравнително къси, добре оперени и скрити от крилата. Краката са средно дълги, фини, неоперени, сиво-сини (при кукувичите са със светъл телесен цвят) и с четири пръста. Оперението е плътно прилепнало, богато и без обемист вид.

Кокошката наподобява петела, с изключение на половите различия. Гърдите са по-ниско носени, което придава по-хоризонтално положение на тялото. Гребенът е прав и сравнително малък. Менгушите и околоушките са малки. Коремът е по-добре развит и обемист, но скрит от крилата при страничен поглед. Опашката е голяма, разширяваща се назад, с елегантно извита горна линия.

Сериозни грешки: слабо, тясно тяло; неизпъкнали, ъгловати, плоски гърди; много висока или ниска позиция на тялото; прекалено изправено държане на тялото; дълъг или плосък гръб; къса глава; много светли или тъмни очи; тясна или малка опашка; големи, груби, жълтеникави или с червени петна околоушки; клюмнал гребен и при двата пола; жълти или светли крака, с изключение на кукувичите бантамки; сериозни несъответствия със стандартния цвят на оперението.

Цветове

Холандската бантамка е порода с изключително голяма цветова гама, позната е в над 34 цветови разновидности на оперението. Според Европейската асоциация, признатите цветове в породата са: син, син яребичи, сребрист яребичи, сребристо-син яребичи, жълт колумбийски, кукувичи, яребичи, пшеничен, яребично-кукувичи, сьомгов, оранжев яребичи, перлено-сив, бял яребичи, черен, черно-бял петнист, сребрист пшеничен, сребрист пъдпъдъчи, пъдпъдъчи и бял (ЕЕ, 2008).

Породни характеристики (ЕЕ, 2008):

Жива маса петел: 500-550 g.

Жива маса кокошка: 400-450 g.

Годишна носливост: 80 яйца с бял цвят на черупката.

Минимална маса на разплодните яйца: 28 g.

Размер на пръстените: 11/9.

Холандските бантамки са прекрасни декоративни дребни кокошки, подходящи са за декорация на градини и паркове, но също са и класически изложбени птици. Те са активни, шумни, сравнително плашливи, но лесно могат да привикнат със стопаните си. Често са отглеждани и от деца. Породата е скорозряла, кокошките пронасят на около 4 1/2 -5 месечна възраст. Носливостта не е много висока, но достатъчна за възпроизводство. Кокошките са добри мътачки и майки. Петлите са активни, а понякога и агресивни, но рядко към хора. Подходящо полово съотношение е 1:6 до 1:12, но често се прилага по-тясно. Подобно на другите истински бантами, породата има незадоволителни месодайни характеристики. Те летят много добре, често предпочитат да спят навън по дърветата или да гнездят под храсти. Поради това е желателно пускането им да е в закри с мрежа дворчета или те да са оградени с висока 160-180 см. ограда, а пускането им да е контролирано. Поставени в тясно помещение при голяма гъстота или недоимъчно хранене те могат да проявят птеригофагия или канибализъм. При селекцията се обръща сериозно внимание на едрината на птицата, големината, позицията и формата на опашката, цвета и големината на околоушките, големината и серацията на гребена, цвета на оперението и краката. Другите породи от групата на примитивните европейски бантамки притежават подобни характеристики. Белгийските, френските, шотландските, хърватските и шведските бантамки са с червени околоушки, а другите с бели .