Плимутрок (Plymouth-Rock)

Плимутрок е една от най-известните американски породи кокошки. Първоначално тя е широко разпространена за получаване на птиче месо и яйца, а впоследствие са обособени месодайни майчини линии за производство на пилета бройлери. Отлично пригодена кокошка за получаване на птиче месо и яйца, в условията на екстензивното птицевъдство.

История и разпространение

Плимурок е порода кокошки, създадена през втората половина на XIX век в щата Масачузетс, САЩ. Първите сведения за птици с това име са от 1850 година, създадени от д-р Джон Бенет, но изчезват скоро след това. Те са били получени чрез кръстосване на кокошка (кръстоска между породите Доркинг, Малайски борец и Индийски борец) с петел Кохин. След което поколението е кръстосвано вътрешно през 1848 и 1849 година (Scrivener, 2009). По същото време развъдчици, основно от щатите Масачузетс и Кънектикът в САЩ, опитват да създадат по-едри от популярните тогава Доминикански кокошки. За целта са кръстосвани местни и доминикански кокошки с тежки азиатски породи (Кохин и Брама) и Ява (Denny, 1911а; Scrivener, 2009). През 1868 година първите птици от породата Ивичест Плимутрок са представени на изложба в Уорчестър, Масачузетс (АРА, 1910; Denny, 1911а). Породата е включена в Американския стандарт през 1874 година, където се разграничава окончателно от Доминиканската кокошка (Smith, 1921). Белият Плимутрок е добавен към Американския стандарт през 1888 година, а породата започва да се нарича само Плимутрок (АРА, 1938). Останалите цветове на оперението са признати от АРА, както следва: жълт (1892), сребрист поликантов (1907), яребичи поликантов (1909), колумбийски (1910) и син (1920). При създаването им са използвани други породи, като Бирмингамски бели кокошки, Виандот и Брама, които с времето са дали цялостният облик на породата. От САЩ тя е изнесена за Европа, малко след създаването й. Първо е импортирана в Англия през 1870 и 1872 година, а клубът на Плимутрок в Кралството е създаден през 1875 година (Scrivener, 2009). В Германия е внесена през 1880 година, а клубът на развъдчиците на породата е създаден през 1901 година. През началото на ХХ век е направен отново внос на Плимутрок от САЩ в Холандия и Германия. През 1910 година АРА (АРА, 1910), публикува нов стандарт, който се доближава до съвременния тип Плимутрок. След тези промени, стандартното описание на породата не се променя съществено до наши дни.

До Втората световна война Ивичестият Плимутрок, поради отличните си продуктивни качества, е бил най-популярната от всички цветови разновидности. След втората половина на ХХ век настъпва ерата на белия Плимутрок. Тези птици се оказват идеалната майчина форма за получаване на бройлерни хибриди. При кръстосването им с петли Корниш, полученото поколение се отличава с много добри месодайни характеристики (Ванчев и съавт. 1968; Кабакчиев, 2014). През първата половина на ХХ век, в България са внасяни птици ивичест Плимутрок, но най–голямо значение за родното месодайно птицевъдство е изиграл белият Плимутрок . Първите птици от тази цветова разновидност са внесени през 1965 година от Югославия и използвани чистопородно или кръстосвани с Корниш за получаване на пилета-бройлери (Ванчев и съавт., 1968).

Ивичест Плимутрок е използван при създаването на аутосексингови породи през първата половина на ХХ век в Европа и САЩ. Такива са изчезналите вече Барнебар (Барневелдер х ивичест Плимутрок), Камбар (Кампинска кокошка х ивичест Плимутрок), Кобар (Кохин х ивичест Плимутрок), Дорбар (Доркинг х ивичест Плимутрок), Хембар (Нюхемпшир х ивичест Плимутрок), Вибар (Виандот х ивичест Плимутрок) и други. Днес, най-вече във Великобритания, могат да се срещнат единствено редките Родебар (Родайланд х ивичест Плимутрок), Велбар (Велсумер х ивичест Плимутрок) и Легбар (получен при кръстосване на Легхорн с ивичест Плимутрок). Последните не трябва да се бъркат с Кремавия Легбар, които снасят яйца със зелени черупки, притежават качулка и бели околоушки.

Миниатюрната порода е създадена паралелно в САЩ, Великобритания и Германия през началото на ХХ век (Scrivener, 2009). Европейският тип Плимутрок бантам е създаден в Германия, през периода 1908-1914 година и признат през 1914 година (Wandelt and Wolters, 1998; ЕЕ, 2008).

Плимутрок е популярна порода в Западна и Централна Европа и САЩ. Миниатюрната форма е най-разпространена в Западна Европа, Великобритания и САЩ. В България се отглеждат единствено продуктивен тип бял и ивичест Плимутрок. Те са част от Националния генофонд или като майчини форми бял Плимутрок в разплодните стада за производство на пилета бройлери. Спорадично са внасяни чифтове или триота от стандартната порода в различни цветове, но без значима следа. Миниатюрната порода не се развъжда в страната ни.

Екстериор

Тялото е масивно, дълго, широко, дълбоко и с правоъгълна форма. Шията е средно дълга, добре оперена, с лека, елегантна извивка. Гърбът е средно дълъг, прав, широк, леко нарастващ назад към опашката. Поясът е широк, добре оперен, преминаващ плавно към опашката. Опашката е широка, сравнително малка, добре заоблена, затворена, стояща под ъгъл 45°спрямо хоризонталата, с добре извити и неголеми сърповидни пера. Коремът е добре развит, широк и обемист. Раменете са широки и заоблени. Крилата са къси, широки, плътно прибрани към тялото. Гърдите са широки, дълбоки, заоблени, сравнително ниско държани. Главата е сравнително малка. Лицето е червено, неоперено и гладко. Гребенът е листовиден, сравнително малък, прав с немного врязани зъбци. Околоушките са червени и средно големи. Менгушите са средно големи и добре заоблени. Очите са големи, жизнени с оранжев до червен цвят. Клюнът е сравнително къс, здрав, силен, леко извит и с жълт цвят. Подбедрата са средно дълги, добре оперени, умерено видими. Краката са средно дълги, здрави, неоперени, с жълт цвят и четири пръста. Оперението е богато, плътно, добре прилепнало към тялото, без пухест вид.

При кокошката тялото е по-компактно, дълбоко и широко с правоъгълна форма. Гърбът е дълъг и широк, леко нарастващ към опашката. Гребенът е малък и прав. Опашката е малка, широка, стояща под малък ъгъл спрямо хоризонталната линия. Коремът е много добре развит и обемист. Допуска се потъмняване на върха на клона.

Сериозни грешки: плитки или тесни гърди; прекалено ниско или много високо държане на опашката; тънки кости; дълга човка; дълги крака и шия; дребно, тясно, триъгълно тяло; изправена стойка; висока позиция на тялото; издължена или груба, голяма глава; наличие на силна опереност на лицето на петела; различен от жълтия цвят на клона и краката (при снасящи кокошки може да бъде бледо жълт); сериозни отклонения от стандартния цвят на оперението.

Цветове

Плимутрок е познат в няколко цветови разновидности на оперението, от които от ЕЕ са признати бял, черен, ивичест, жълт, яребичи поликантов, сребрист яребичи поликантов и колумбийски (ЕЕ, 2008). Миниатюрната порода е с по-богато цветово разнообразие, но са признати единствено черен, бял, ивичест, сребрист яребичи поликантов, яребичи поликантов, жълт, яребичи и кафяв поликантов (ЕЕ, 2008)

Породни характеристики (ЕЕ, 2008):

Жива маса петел: 3,0-3,5 kg, а при миниатюрната порода: 1200 g.

Жива маса кокошка: 2,5-3,0 kg, а при миниатюрната порода: 1100 g.

Годишна носливост: 190 яйца с кафяв цвят, а при Плимутрок бантам: 140 и кремав цвят на черупката.

Минимална маса на разплодните яйца: 55 g, а при Плимутрок бантам: 35 g.

Размер на пръстените: 22/20 и 15/13 при миниатюрната разновидност.

Породата Плимутрок е много добре приспособена за екстензивно отглеждане за производство на яйца и месо в личното стопанство. Някои цветове като ивичестият и поликантовите са много атрактивни визуално. Птиците са спокойни, кротки и неагресивни. Добре понасят отглеждане в големи групи, а петлите съжителстват добре при достатъчно кокошки. Половото съотношение е 1:8 до 1:12, но често и по-тясно. Кокошките пронасят на около 6-месечна възраст и рядко мътят. Пилетата растат интензивно и притежават вкусно и нежно месо. Ивичестите пилета се оперяват късно, което трябва да се вземе под внимание при ранните люпила. Породата е адаптивна, непретенциозна и лесна за отглеждане. Най-добрият начин за отглеждането им е свободно, в просторно дворче за разходка. Създадени са високопродуктивни линии на базата на белия Плимутрок, които се използват като майчина форма при получаването на съвременните пилета бройлери.

Миниатюрната порода е изключително добре пригодена за отглеждане във волиери или малки дворчета. Те притежават подобни характеристики както стандартния Плимутрок, но петлетата са по-активни и често агресивни.