Орпингтон (0rpington)

Орпингтон е едра английска общоползвателна порода кокошки. Отличава се с масивно, едро тяло с кубична форма и богато пухесто, меко оперение. Подходяща порода за декорация и задоволяване на семейните нужди с качествено птиче месо.

История и разпространение

Породата е създадена през 80-те години на XIX век от Уилям Кук в имението му в селцето Сейнт Мери Грей в околностите на гр. Орпингтон, графство Кент, Англия (Реrcy, 2006; Scrivener, 2009). Той започва развъдна работа през 1880 година, като целта му била създаване на порода кокошки с черен цвят на оперението, добра месодайност и отлична зимна носливост. По това време черните птици се предпочитали за отглеждане около големите индустриални центрове, т.к. останалите цветове бързо се замърсявали от отделяните сажди. Той кръстосва черен петел Минорка с черни кокошки, произлезли от ивичест Плимутрок. Женските от първо поколение били кръстосани с петли черен Лангшан, най-вероятно с неоперени крака (Сооk, 1896). Следва вътрешно кръстосване и селекция по екстериор и продуктивни качества. Получените птици били черни, повечето с листовиден гребен, но имало и такива с розовиден. По-късно тези с розовиден гребен изчезват, поради това че снасяли по-дребни яйца или са претопени с черния Виандот (Scrivener, 2009). Уилям Кук кръщава породата на град Орпингтон, а по-късно създава и порода патици със същото име. По онова време Черният Орпингтон е наподобявал появилия се по-късно черен Австралорп. Това били птици с по-прибрано оперение, крака с нормална дължина и масивно, но не и кубично тяло. Първото представяне на новата порода е през 1886 година на изложба в Лондон. Тя бързо набира популярност в Англия и през 1887 година е създаден клубът на породата. През 90-те години на XIX век се появяват черни Орпингтони, създадени от Джоузеф Партингтън от Ланкашир, Англия. Те са получени от кръстосване на Лангшан с неоперени крака и черен Кохин. Орпингтоните на Партингтън печелят призовите места на всяко шоу, където се представят. Това са коренно различни птици от Орпингтона на Кук, с по-голям обем на оперението и кълбовидна форма. Продуктивните им качества обаче не са били толкова добри както на оригиналния Орпингтон. Въпреки това, поради екстериорните им характеристики, те се предпочитат и продават на много по-висока цена от другите. До 20-те години на миналия век са оформени два типа Орпингтон: стар тип (на Кук) и изложбен тип (на Партингтън). Тогава се създава и клубът на стария тип Орпингтон, който окуражава развъждането на високопродуктивни птици, а не на изложбени. Изложбеният тип е много близък до птиците, които се срещат днес по птицевъдните изложби. След навлизането на Австралорп в Англия, старият тип черен Орпингтон се обединява с новата порода. Подобна е и участта на порцелановия Орпингтон, който се претопява с порцелановия Съсекс, а белият цвят с белия Съсекс (Scrivener, 2009).

През периода от 1889 година до неговата смърт през 1904 година, Уилям Кук създава бял, жълт, юбилеен (порцеланов) и черно-бял петнист Орпингтон. Интересен момент е, че белият и жълтият Орпингтон са създадени без участието на черен Орпингтон. Белият цвят е създаден чрез използване на породите бял Доркинг, бял Легхорн и бял Хамбург, а жълтият от жълт Кохин, Доркинг и Хамбургска кокошка. По-късно неговият зет Артър Гилбърт създава синия и кукувичия Орпингтон (Scrivener, 2009). През 1911 година на изложбата в Кристал Палас, Лондон са представени червени Орпингтони. Три години по-рано същият цвят е представен на Националната изложба на Германия. За създател на червения цвят се сочи баронеса фон Вайнбах-Диссен (Schmidt and Proll, 2014). Яребичите поликантови Орпингтони се предполага, че също са създадени първо в Германия (Lawall and Schellschmidt, 2010).

Породата е представена за пръв път в САЩ през 1890 година на изложба в Бостън, където са били изложени черни Орпингтони. През 1899 година е внесен и жълтия вариант и представен на изложбата в Ню Йорк. Орпингтон е признат от АРА през 1902 година (Drevenstedt, 1911). В Германия са внесени през края на 80-те години на XIХ век (ЕЕ; 2008; Lawall and Schellschmidt, 2010) и получават широка популярност през ХХ век . Орпингтон е използван при създаването на много породи, най-известната от които е Австралорп. В Хърватска беше създадена порода, наподобяваща качулат златисто-черен кантиран Орпингтон, наречена Крижевачка качулата кокошка (Lukanov, 2012).

Орпингтон бантам е създаден в Англия и Германия през края на XIХ – началото на ХХ век. Първите сведения за миниатюрна версия на породата са от Англия, където през 1898 година били представени жълти миниатюрни Орпингтони (Scrivener, 2009). В началото на ХХ век, германецът Емил Кюл създава черен и бял Орпингтон бантам. Той кръстосва черни и бели Мини–Кохини с бантамки с листовиден гребен, а по-късно и с Немски Лангшан бантам. През 1912 година той представя новата порода на изложбата в Лайпциг (Wandelt and Wolters, 1998). По-късно, също в Германия, е създаден и жълтият цвят (Scrivener, 2009) и представен през 1920 година на Националната изложба на дребните породи в Берлин (Wandelt and Wolters, 1998). Едва през втората половина на ХХ век, миниатюрният Орпингтон получава своята заслужена популярност. Тогава са създадени и другите цветове в породата, също основно от германски развъдчици.

Орпингтон е една от най-популярните породи кокошки в света. Разпространен е в страните с развито изложбено птицевъдство като Великобритания, Германия, Холандия, Белгия, Франция, Австрия, САЩ, Австралия и други. Съществуват два основни типа Орпингтон: английски и западноевропейски. В цяла Европа, включително и в България се развъжда западноевропейският тип Орпингтон. В страната ни бяха внесени и оригинални британски птици от различни цветове. Най-популярният цвят в породата си остава жълтия, там се откриват и най-добрите представители. Другият цвят с високо изложбено качество е златисто-черният кантиран. Останалите стоят по-назад както по качество, така и като разпространение. Подобно е и състоянието при птиците с розовиден гребен. Миниатюрната порода е много популярна в континентална Европа. В страни като Германия, Холандия, Белгия, Дания, Франция и други се развъждат едни от най-добрите представители на миниатюрния Орпингтон. За разлика от стандартната порода, при Мини-Орпингтона качеството е еднакво добро при повечето цветове. Тази порода е по-непопулярна в България, среща се спорадично основно в жълт цвят.

Екстериор

Тялото е масивно, едро, с кубична форма и заоблени ръбове, дълбоко и широко, стоящо ниско поради обемистото оперение. Шията е средно дълга и много добре оперена. Гърбът е къс и широк, нарастващ назад към пояса и опашката. Поясът е много широк, дълъг, линията му следва тази на гърба назад и нагоре, като преминава плавно назад в опашката. Той е много добре оперен, а перата са със солидна пухеста основа, която придава нужния обем. Гърдите са закръглени, много широки и дълбоки. Раменете са широки, заоблени и частично покрити с шийното оперение. Крилото е късо, заоблено, прибрано към тялото и скрито под обемистото поясно и гръдно-коремно оперение. Опашката е малка, почти изцяло скрита от поясното оперение, заоблена, широка с малки сърповидни пера и мека структура. Коремът е обемист, широк и много добре оперен. Главата е малка, заоблена и сравнително широка. Лицето е червено и гладко с фина тъкан. Очите са основно с оранжево-червен цвят, а при някои цветове на оперението (черен и син) са кафяви до тъмнокафяви. Клюнът е средно голям, силен с блед, рогов цвят, а при черния, синия, черно-белия петнист и брезовия Орпингтон е сиво-черен до синкаво-сив. Гребенът е сравнително малък, листовиден, прав с 4-5 зъба и малък флаг. Розовидният гребен е признат единствено при стандартния Орпингтон с черен и жълт цвят на оперението и наподобява този при Виандот. Околоушките са червени, средно големи. Менгушите са средно големи и закръглени. Подбедрата са мускулести, много добре оперени, скрити под богатото и обемисто оперение. Краката са средно дълги, силни, неоперени, с бял телесен цвят, а при черния, синия, черно-белия петнист и брезовия Орпингтон са с тъмно сиво-син до черен цвят. Пръстите са четири. Поради богатото оперение на корема, гърдите и подбедрата само 1/3 от краката са видими. Оперението е много богато, обемисто и меко.

Кокошката изглежда с по-ниска позиция на тялото, поради по-богатото и обемисто оперение. Тялото е закръглено, компактно, широко и дълбоко. Опашката е заоблена, къса и широка, добре слята с поясното оперение. Гърбът е къс, нарастващ назад и нагоре. Поясът е дълъг, много широк, нарастващ назад, след което преминава в опашката, а най-връхната точка е малко преди края на опашката. Кожните образувания в областта на главата са слабо развити, гребенът е прав и малък, а лицето е покрито с фини перца. Коремът е обемист, широк, открояващ се с богато оперение с пухест вид.

Сериозни грешки: дребно, тясно тяло, Кохин-подобна форма; дълго тяло; висока позиция на тялото; прекалено дълга или ненарастваща гръбно-поясна линия; много високо носени или плоски гърди; отворена, голяма или остра опашка; наличие на бели участъци в околоушките; преразвит гребен; сериозни отклонения от стандартните цветове на оперението.

Цветове

Орпингтон се отглежда в сравнително голям брой цветови разновидности на оперението. Европейската асоциация признава следните цветове в тази порода: брезов, син кантиран, черен (с листовиден и розовиден гребен), жълт (с листовиден и розовиден гребен), бял, червен, кукувичи, черно-бял петнист, кафяв порцеланов, златисто-черен кантиран и яребичи поликантов (ЕЕ, 2008; 2010). При миниатюрната порода са признати брезов, син кантиран, черен (с листовиден и розовиден гребен), жълт (с листовиден и розовиден гребен), бял, червен, кукувичи, черно-бял петнист, кафяв порцеланов, златисто-черен кантиран и жълт колумбийски Орпингтон бантам (ЕЕ, 2008; 2010).

Породни характеристики (ЕЕ, 2008):

Жива маса петел: 4,0-4,5 kg, при Орпингтон бантам: 1500 g.

Жива маса кокошка: 3,0-3,5 kg, а при Орпингтон бантам: 1300 g.

Годишна носливост: 180 яйца с кремав цвят, а при миниатюрната порода: 110 и кремав до светлокафяв цвят на черупката.

Минимална маса на разплодните яйца: 53 g, а при Опрингтон бантам: 40 g.

Размер на пръстените: 22/20 и 15/13 при миниатюрната разновидност.

Орпингтон е много интересна със своята визия порода кокошки, което я прави предпочитана от много любители птицевъди по света. Кокошките снасят сравнително добре, но яйцата са с относително малък размер, съпоставени с масата на тялото. Породата е средноскорозряла, женските птици пронасят на около 6-8 месечна възраст, което зависи от типа и линията. Зимната носливост е добра, а мътачният инстинкт – добре проявен. Месодайните характеристики са добри, но растежът е сравнително бавен. Кланична зрелост достигат след 6-8 месечна възраст. Месото на младите птици е нежно и вкусно, кожата е с бял цвят. Подходящо полово съотношение при естествено съешаване е 1:4 до 1:8. По-често практикувано от сериозните развъдчици е изкуственото им осеменяване. При него се избягват травмите, които получават кокошките от тежките и тромави петли, а също и оплодяемостта е по-добра. Друга негативна черта на породата е податливостта към замърсявания и травматизиране на нежното оперение. За да се запази то в добра форма, мъжките се отглеждат отделно от женските, а пускането на птиците в дворчета е само в сухо време. Постелята вьв волиерите трябва да е винаги чиста и суха. Използването на едър чакъл за застилане на волиерите може да доведе до сериозни травми на стъпалните възглавнички при едрите породи. Често се наблюдават изкривявания на пръстите, най-вече при петлите. Изкривяването им може да се избегне с нефорсирано хранене в млада възраст и осигуряване на достатъчно движение на подрастващите. Птиците Орпингтон са кротки, спокойни, лесно се опитомяват, не летят и могат да се отглеждат в помещения с ниска ограда. Възрастните проявяват склонност към затлъстяване, което трябва да се вземе под внимание при храненето им. Породата е подходяща както за декорация, така и за дворното птицевъдство. Поставени при дворни условия, Орпингтон бързо губят своя атрактивен вид. Миниатюрната порода има същите характеристики както стандартната.