Нюхемпшир (New Hampshire)

Нюхемпшир е общоползвателна порода кокошки, създадена през първата половина на ХХ век в САЩ. Характеризира се с много добри продуктивни качества – висока носливост и добра месодайност. Това е една от най-добрите породи за дворното птицевъдство.

История и разпространение

Тя е получена от породата Родайланд след дългогодишна целенасочена селекция, продължила около 30 години. Водещи селекционни признаци са били: скорозрелост, интензивност на растежа, скорост на оперяване, продуктивност и репродуктивни качества (Anonimous, 1954а; Ванчев и съавт., 1968; Кабакчиев, 2014). Създадена е през началото на 30-те години на ХХ век в САЩ, под инициативата на проф. Ричардсън, с цел задоволяване на нарастващото търсене на птиче месо и яйца (Scrivener, 2009). Основно била разпространена в щата Ню Хемпшир и Масачузетс, откъдето идва и името й. В нашата литература се е наложила с името Нюхемпшир, а не Ню Хемпшир. Призната е за порода от АРА през 1935 година (АРА, 2014). До ерата на съвременните бройлерни хибриди, Нюхемпшир е широко използвана за производство на бройлери (Bell, 2002). Тези птици се отличавали с интензивен растеж, добра замускуленост, бързо оперяване, добра носливост и отлични вкусови качества на месото. Кожата била жълта, а след оскубване не оставали тъмни крондили по нея, което е благоприятно от консуматорска гледна точка. След навлизането на съвременните месодайни и яйценосни хибриди през средата на миналия век, ролята на породата в промишленото птицевъдство намалява. Въпреки това и днес тя се използва и за производство на цветни бройлерни хибриди.

В Европа те са внесени през края на 40-те години на ХХ век, като част от програма на Американското правителство за следвоенно възстановяване и развитие (Scrivener, 2009). През 1954 година в Германия е създадена бялата разновидност на Нюхемпшир, чрез вливане на кръв от бял Барневелдер и представена на изложба през 1956 година. Този цвят е признат от BDRG през 1958 година. През края на ХХ век в Холандия е създаден синьоопашатият Нюхемпшир.

Нюхемпшир бантам е създаден през средата на ХХ век, паралелно от развъдчици от Източна и Западна Германия, Холандия, Австрия и САЩ (Scrivener, 2009). В Германия златисто-кафявият цвят е признат през 1961 година, а през 1967 година и бялата разновидност при бантам (Wandelt and Wolters, 1998).

В световен план Нюхемпшир е една от най-популярните породи от общоползвателен тип. Сериозни традиции в развъждането й има в Западна и Централна Европа (Германия, Холандия, Австрия, Чехия, Словакия), САЩ и други. Нюхемпшир бантам е по-слабо разпространена порода, но въпреки това сравнително често срещана на изложбите в Западна Европа. Едни от най-добрите екземпляри на двете породи се развъждат в Германия и Холандия. Нюхемпшир е внесена за пръв път в България през 1949 година (Куманов, 1952), а според Ванчев и съавт. (1968) през 1948 година от САЩ и настанена в Централната птицевъдна станция край София. По данни на Министерството на Земеделието на НРБ от 1965 година, средната носливост на кокошките от породата, отглеждани и контролирани в страната ни е 167,8 яйца с маса 59 g (Ванчев и съавт., 1968). Нюхемпшир се съхранява в Националния генофонд на България, под името линия NG. В страната ни е внасян и изложбен тип Нюхемпшир от Източна Германия през 80-те години на миналия век и от Германия и Холандия през началото на ХXI век. Миниатюрен Нюхемпшир беше внесен през 2015 година от Германия, но все още породата не е популярна така, както стандартната.

Екстериор

Тялото е едро, хоризонтално поставено, замускулено, широко и дълбоко със средно висока позиция. Шията е добре оперена, средно дълга, с лека извивка. Гърбът е средно дълъг, широк, като линията му нараства назад към опашката. Поясът е широк и добре оперен. Опашката е средно голяма, държана под малък ъгъл (45 °) спрямо хоризонталната линия, широка, заоблена, със средно големи, широки сърповидни пера. Гърдите са дълбоки, широки, пълни и добре замускулени. Коремът е широк и обемист, добре оперен. Раменете са широки, заоблени, частично закрити от шийното оперение. Крилото е средно голямо, плътно прибрано към тялото. Главата е средно голяма, повече плоска, отколкото широка. Очите са големи, жизнени, изразителни, с оранжев до червен цвят. Клюнът е средно дълъг, силен, жълт до жълто-кафяв, а при белия Нюхемпшир-жълт. Гребенът е листовиден, прав, средно голям, с 4 до 5 зъба и неголям флаг, следващ линията на шията. Околоушките са средно големи, продълговати и червени. Менгушите са овални, средно големи, без гънки. Лицето е гладко, неоперено и с фина кожа. Подбедрата са добре оперени, замускулени и средно дълги. Краката са средно дълги, здрави, неоперени с жълт цвят и четири пръста. Оперението е богато, добре прилепнало.

При кокошката тялото е по-дълбоко и широко. Гърбът е средно дълъг и широк. Гребенът е по-малък, прав с фина тъкан. Коремът е много добре развит и обемист. Опашката е средно голяма, широка по цялата дължина, носена почти както при петела.

Сериозни грешки: прекалено слабо, дребно или тясно тяло; изправена позиция на тялото; прекалено късо или ниско поставено тяло; тесни и плитки гърди; тясна, слабо развита или прекалено голяма опашка; бели петна в околоушките; различен от оранжево-червен цвят на очите; клюмнал гребен; сериозни отклонения в цвета на оперението.

Цветове

Породата е призната от ЕЕ (2008; 2012) в златисто-кафяв, бял и златисто-кафяв със синя опашка цветове на оперението. Нюхемпшир бантам е признат в златисто-кафяв и бял цвят (ЕЕ, 2008).

Породни характеристики (ЕЕ, 2008):

Жива маса петел: 3,0-3,5 kg, а при миниатюрната порода: 1200 g.

Жива маса кокошка: 2,25-2,7 kg, а при миниатюрната порода: 1100 g.

Годишна носливост: 220 яйца с кафяв цвят, а при Нюхемпшир бантам: 140 и кафяв цвят на черупката.

Минимална маса на разплодните яйца: 55 g, а при Нюхемпшир бантам: 40 g.

Размер на пръстените: 22/20 и 15/13 при миниатюрната разновидност.

Нюхемпшир е една от най-добрите породи от общоползвателен тип, изключително подходяща за екстензивно отглеждане. Благодарение на много добрата носливост (220-260 яйца за година) и добрите месодайни характеристики, те са предпочитани от развъдчиците, които търсят не само декоративната страна. Месото е вкусно, сочно и крехко, а кожата жълта. Птиците имат интензивен растеж и пронасят на около 5-6 месечна възраст. Породата е изключително непретенциозна и лесно се адаптира към различни климатични условия. Птиците са спокойни, кротки и неагресивни. Показват добра зимна носливост и много рядко мътят. Подходящо полово съотношение е от 1:10 до 1:18. Съществуват и тежки продуктивни линии Нюхемпшир, които показват изключително добри растежни и месодайни характеристики при запазена добра носливост. Такива линии се използват като майчини родителски форми при производството на цветни бройлери или общоползвателни хибриди.

Представителите на породата Нюхемпшир бантам също са спокойни птици, но летят по-добре от стандартните. Мътачният инстинкт при тях не е добре проявен, поради което обикновено се люпят от други кокошки или с инкубатор.