Маран бантам (Marans naine; Zwerg-Marans)

Френска порода кокошки от общоползвателен тип, снасяща едри яйца с тъмно-кафява черупка. Маран са сравнително едри кокошки сьс слабо изразена гащатост. Птиците са подходящи за дворно отглеждане и получаване на едри, тъмнокафяви яйца.

История и разпространение

Породата е създадена в началото на ХX век в района на пристанищния град Ла Рошел, Югозападна Франция. Името идва от малкото градче Маран (Marans), намиращо се в близост до гр. Ла Рошел. През втората половина на XIХ век във Франция навлизат тежките азиатски породи: Брама и Лангшан. Тези едри птици, най-вече Лангшан започват да се кръстосват стихийно с местните кокошки. От друга страна тези местни птици са имали за предци борцови кокошки, внесени от Югозападна Азия и Англия и използвани от моряците и местните жители за борба (Scrivener; 2009). През 70-те години на XIХ век в близост до Ла Рошел е имало няколко развъдчици на Лангшан. Най-голямо значение се придава на стадото Лангшан, собственост на Луи Роил от Фурас, селце близо до гр. Ла Рошел, които снасяли едри тъмни яйца. Птици от това стадо са в основата на породата Маран, които били кръстосвани с местните кокошки. През края на XIX век те са били все още с различно оперение и едрина, снасящи червено-кафяви яйца. Те били представени за пръв път на изложбата в Ла Рошел, през 1914 година, под името „местна кокошка” (Deprez and Herment, 2000). За създател на породата може да се приеме г-жа Русо от Ил дьо Ел, която започва целенасочена селекция на тези птици през началото на 20-те години на ХХ век. През 1928 година тя представя кукувича кокошка от селектирано от нея хомогенно стадо, която снасяла едри червено-кафяви яйца. Тази изложба била посетена от редактора на френското птицевъдно издание ”Aviculteur Francais” който бил впечатлен от тях. Той издава статия през 1929 година, в която ги описва под името Марандес (www.marans.eu). През септември, 1929 година е учреден и клубът на породата във Франция. В края на 1930 година е признат стандарта на новата порода, след представянето на сребрист кукувичи и златист кукувичи Маран на изложения в Париж, Лиеж, Лион и Лил. От този момент тя придобива широка популярност в цяла Франция.

През този период (1929/1930 година) Лорд Гринуей внася разплодни яйца от кукувичи, бял, черен и колумбийски цвят Маран в Англия. Впоследствие оставя единствено кукувичите птици, поради по-интензивният им растеж, добрата носливост и едрина на яйцата (Greenway, 1938). През 1934 година са представени първите Английски Марани на птицевъдното изложение в Кристал Палас, Лондон. Те били с неоперени крака и кукувичи цвят на оперението. Стандарта на породата Английски Маран е описан и приет през 1935 година от PCGB. Съществува и друга версия създаването на тази британска порода, според която породата Маран въобще не е участвала в създаването й (Scrivener, 2009). Използвани били птици от породите Севернохоландска синя кокошка, Кукувича ренска кокошка и вероятно други подобни холандски, белгийски и френски породи кръстосвани в имението на Лорд Гринуей. През 1950 година е създаден Британският клуб на породата Британски Маран. Реално тук става въпрос за две различни породи с еднакви имена. Едната е оригиналният френски Маран, който е познат в няколко цветови разновидности на оперението и с оперени крака (ЕЕ, 2008). Другата порода е създадена в Англия с или без участие Маран, тя е с кукувичи (сребрист кукувичи, златист кукувичи и стандартен кукувичи) или черен цвят на оперението и неоперени крака (Roberts, 2008).

През Втората световна война популацията на Маран във Франция значително намалява. В края на ХХ век интересът към породата отново се възвръща. Тя става популярна със своите тъмнокафяви яйца освен в Европа и в цял свят. В Германия породата е призната едва през 1979 година.

През първата половина на ХХ век във Великобритания е създаден миниатюрен Маран с неоперени крака, съответстващ на Британския Маран. През 1948 година породата е призната в Англия (Verhoef and Rijs, 2003; Fines, 2016). През края на 80-те години в Холандия е създаден миниатюрен вариант на оригиналната порода Маран в кукувичи и медно-черен цвят на оперението. През 1994 година Маран бантам е призната в Холандия в медно-черен цвят (Vogelaar, 2006b). В Германия медно-черният Маран бантам е признат през 1999 година, една година след създаването на немския Маран клуб.

Маран е популярна порода, сериозни традиции в развъждането й има във Франция и Белгия. Тя набира голяма популярност в последните години в Холандия, Германия и останалите европейски страни с развито изложбено птицевъдство. Миниатюрната порода е по-рядка, отглежда се основно в Холандия, Франция, Германия и Белгия. Английските Маран стандарт и бантам се развъждат единствено във Великобритания. В България през периода 2009-2014 година бяха внесени птици от няколко реномирани линии Маран от Франция, Белгия, Германия и Холандия. Породата получи широко разпространение и популярност сред любителите в страната ни, най-вече поради уникалния цвят на яйцата. Маран бантам беше внесен за пръв път през 2016 година от Германия. През същата година бяха внесени и Английски Марани в стандартен кукувичи цвят.

Екстериор

Тялото е едро със средно висока позиция, почти хоризонтално поставено, закръглено, дълго, широко и дълбоко. Шията е средно дълга и добре оперена. Гърбът е дълъг, широк, почти хоризонтален. Поясът е широк, добре оперен, сравнително дълъг, преминаващ плавно към опашката. Опашката е средно голяма, широка, носена под ъгъл около 45 °C спрямо хоризонталата със сравнително малки и добре извити сърповидни пера. Коремът е широк, пълен и добре оперен. Гърдите са широки, дълбоки пълни и заоблени. Раменете са широки, заоблени, частично покрити в горната си част от шийното оперение. Крилото е сравнително късо, широко и прибрано плътно към тялото. Главата е силна и средно голяма. Очите са големи, оранжеви до червени. Клюнът е силен, средно голям със светъл рогов цвят, като при брезовия, черния и медно-черния Маран клюнът е тъмен. Гребенът е средно голям, листовиден, прав, равномерно дълбоко нарязан. Околоушките са средно големи и червени. Менгушите са средно големи и добре закръглени. Подбедрата са средно дълги, силни и добре оперени, без наличие на „лешоядов крак”. Краката са средно дълги, силни, сравнително слабо оперени от външната страна. Цветът им е светъл телесен с розов оттенък, при тъмните цветови разновидности се допуска тъмен оттенък. Пръстите са четири, външният пръст е слабо оперен. Оперението на тялото е богато, плътно прилепнало без пухест вид, по-голям обем се допуска в областта на подбедрата и корема.

При кокошката тялото е с правоъгълна форма, дълго, широко и дълбоко. Опашката е сравнително къса, с широка основа и по-тесен връх. Коремът е добре развит. Гребенът може да е клюмнал на една страна без да скрива окото или прав.

Сериозни грешки: дребно, слабо или късо тяло; изправена стойка; прекалено висока или ниска позиция на тялото; бяло в околоушките; неоперени или силно оперени крака с проява на лешоядов крак; прекалено обемист, пухест вид на оперението; всякакви сериозни отклонения от стандартния цвят на оперението.

Цветове

Маран е признат в следните цветове на оперението: медно-черен, медно-син, сребристо-черен, кукувичи, пшеничен и бял (ЕЕ, 2008; 2010; 2012). Срещат се и други, все още не достатъчно добре консолидирани цветове при стандартния Маран, като сьомгов, жълт с черна опашка, златист кукувичи, жълт кукувичи, медно-кукувичи и черен. Миниатюрната порода е призната единствено в медно-черен и бял цвят (ЕЕ, 2012). При Маран бантам в различните европейски страни са признати и кукувичи, жълт кукувичи, черен и сребрист кукувичи цвят.

Породни характеристики (ЕЕ, 2012):
Жива маса петел: 3,5-4,0 kg, а при миниатюрната порода: 1000-1100 g.
Жива маса кокошка: 2,5-3,0 kg, а при миниатюрната порода: 800-900 g.

Годишна носливост: 170 яйца с тъмнокафяв цвят и тъмни петна на черупката, а при Маран бантам: 140 и тъмно-кафяв цвят на черупката.

Минимална маса на разплодните яйца: 65 g, а при Маран бантам: 45 g.

Размер на пръстените: 22/20 и 15/13 при миниатюрната разновидност.

Маран е интересна порода най-вече с уникалния цвят на черупката на снасяните от кокошките яйца. Трябва да се знае, че не всяка кокошка Маран снася тъмнокафяви яйца. Голяма част от изложбените екземпляри снасят кафяви или кафяво петнисти яйца, малко по-тъмни от тези, снасяни от кафявите яйценосни хибриди. Най-тъмни яйца се получават от кокошки, представители не на екстериорни линии, а на такива, селектирани единствено по цвят на яйцата, най-добрите от които са в Белгия и Франция. Съществува и вариране по признака, според цвета на оперението. Кокошките, снасящи най-тъмни яйца обикновено са с медно-черен, медно-син или сребристо-черен цвят. Останалите признати цветове като правило снасят по-светли яйца. Съществува скала за оценяване цвета на яйцата, издавана от клубовете на породата, съставена от 9 шаблона. Най-тъмните (шоколадови) яйца съответстват на шаблон 9, а най-светлите на 1. Най-често се получават яйца, оценени по скалата с 5, 6 и 7. Понякога се случва кокошка, която снася много тъмнокафяви яйца да започне да снася кафяви или светлокафяви. Селекцията по този признак е изключително трудна, дължащо се на полигенната му детерминираност. Представителите на породата Маран са едри и спокойни птици. От нея може да се получава вкусно месо, младите птици достигат кланична зрелост на около 5-месечна възраст. Породата е средноскорозряла, кокошките пронасят на около 6-7 месечна възраст. Яйца за разплод е най-добре да се използват след 8-месечна възраст, когато и масата им е по-висока. Яйцата при възрастните кокошки често са с размери 70-75 g. Съществуват и екстериорни немски линии, които снасят по-светли яйца с маса 55-60 g. Кокошките често проявяват мътачен инстинкт и са сравнително добри мътачки и майки. Птиците са лесни за отглеждане и непретенциозни. Могат да се отглеждат както свободно, така и волиерно. Най-добре се чувстват свободно пуснати, без значение от сезона или неблагоприятното време. Подходящо полово съотношение е от 1:6 до 1:15 в зависимост от използваната линия. Белите Марани трябва да се отглеждат в най-тясно съотношение. Маран бантам има малко по-своенравен характер, който е във връзка и с размерите на птиците. Това са жизнени и елегантни кокошки, които снасят сравнително добре, едри кафяви яйца. При миниатюрната порода селекцията повече е била насочена към екстериора на птиците, отколкото към цвета на яйцата. Поради това, яйчната черупка е по-светла от тази при стандартния Маран.