Виандот (Wyandotte; Wyandotten)

Виандот е общоползвателна порода кокошки, създадена в САЩ през втората половина на XIX век. Птиците се характеризират с атрактивна цветова гама на оперението, розовиден гребен, червени околоушки и добри продуктивни характеристики. Подходящи са за свободно дворно отглеждане и декорация.

История и разпространение
През втората половина на XIХ век в САЩ се наблюдава тенденция към създаване на тежка общоползвателна порода, имаща кантирано оперение, подобно на Зибрайт. През 60-те и 70-те години на века са били познати редица подобни птици с кантирано оперение, прототипи на бъдещата порода Виандот. Това са породни групи, познати като Американски Зибрайт, Еурека, Хамбълтънски кокошки, Онеида, Зибрайт Кохин, Зибрайт Брама и други (Anonimous, 1884; Pierce , 1886; Wallace, 1891; Hewes, 1908; Scrivener, 2009). Те са били с различни екстериорни характеристики (тип, гребен, оперение на краката и други), а обединяващото звено е било общоползвателният им тип и сребристо-черното кантирано оперение. Как точно са получени тези предшественици на Виандот не е ясно. След срещата през 1877 година, между представители на АРА и развъдчиците на гореспоменатите породни групи се стига до заключението, че всички трябва да се обединят около общ екстериор, добре приспособен за условията на отглеждане на Северозападните щати. Там са се отглеждали представители на гореспоменатите групи с розовиден гребен и неоперени крака. Името на породата е предложено от Фред Худлет в чест на Североамериканските индианци от племето Виандот, населяващи района на Североизточните щати, (Scrivener, 2009). Породата е призната от АРА, в сребристо-черна кантирана цветова разновидност, през 1883 година.
През 1880 година Джоузеф Маккийн от Уисконсин започва кръстосване на кокошки сребристо-черен кантиран Виандот с едри местни червено-черни петли, наречени Уинебаго, с цел създаване на златисто-черен кантиран Виандот. Вследствие на тази селекция, през 1888 година АРА признават втората цветова разновидност на породата. През същата година е признат и белият Виандот. Той бързо печели огромна популярност, а благодарение на отличните си продуктивни качества, до края на XIX век става и най-популярната и разпространена цветова разновидност на породата. През 1893 година са признати черният и жълтият Виандот. Яребичата цветова разновидност на оперението е призната през 1901 година. През ХХ век са създадени и останалите цветове на оперението на породата (Репу, 2001).
През края на XIX век, породата е внесена в Германия и Холандия, където печели много привърженици. През началото на ХХ век Виандот вече е една от най-популярните породи, не само в Северна Америка, но и в Европа и Австралия. Изключително популярен в Европа е бил белият цвят на оперението, птиците от който се славели с много добри носливост и месодайност. Сведения за тестови изпитания при белия Виандот съществуват и в българската литература от първата половина на ХХ век. Клубове на породата са създадени в повечето страни с развито птицевъдство, като САЩ, Великобритания, Германия, Холандия, Австралия и други. По-късно, след Втората световна война, популярността им драстично намалява, поради конкурентното изместване от хибридното птицевъдство.

Виандот бантам е създаден през началото на ХХ век в САЩ и Великобритания. Малко по-късно породата навлиза и в континентална Европа (Германия, Холандия, Дания и други), където са създадени редица цветови разновидности на оперението. Интересен момент е развитието на тази порода в Германия. След целенасочена селекция на немските развъдчици по екстериор, през втората половина на миналия век се обособява немския тип в породата. Днес различията от оригиналните миниатюрни Виандоти и тези от немската селекция са толкова големи, че може да се говори за отделна порода — Немски Виандот бантам. Най-вероятно през следващите няколко години те ще бъдат признати за отделна порода от ЕЕ. В Германия са създадени редица сдружения на развъдчиците на различните цветове на миниатюрния немски Виандот.

Виандот е една от най-популярните породи кокошки, но все по-рядко срещана днес в своето цветово многообразие. Най-често срещани са кантираните цветове на оперението, докато останалите вече са много редки. Големи традиции в развъждането на породата има в Германия, Холандия, САЩ и Великобритания. Виандот се отглежда и в другите страни с развито птицевъдство. Миниатюрната порода е много по-популярна от стандартната, създадени са около 30 цветове на оперението. Тя се отглежда от много развъдчици и любители, най-вече в Европа и Северна Америка. Сериозни традиции в изложбеното й развъждане има в Германия, Холандия и Великобритания. Във всяка една от тези страни са обособени отделни типове на породата, които биха могли да се определят и като отделни породи. Както беше споменато по-горе, най-драстична промяна от оригиналния тип има в немските птици. Те са по-едри, като при белия Немски Виандот бантам петлите достигат до 1,6-1,8 kg. Освен това са с по-висока позиция на тялото, много силно развита задна част (пояс и опашка), затворена кълбовидна опашка и ниско стоящи гърди. Британският тип Виандот е по-компактен, с по-груба глава и гребен. Все по-често във Великобритания се внасят нови цветове Немски Виандот бантам, които птици оказват влияние върху облика на породата на Острова. Холандският тип Виандот се доближава най-много до оригиналната форма. Поради това най-вероятно холандският стандарт ще бъде приет като основополагащ за новия европейски стандарт на миниатюрния Виандот. С цел да се постигне по-добра форма на опашката и тялото, в Холандия Виандот бантам се кръстосва с Барневелдер бантам.

В България стандартният Виандог в сребристо-черен кантиран цвят е най-популярният представител сред двете породи. През последните 5-6 години бяха внесени изключителни представители на едни от най-титулованите немски линии сребристо-черен кантиран Виандот. Останалите цветове също са внасяни, но не са популярни. Виандот бантам е по-рядко срещан, най-популярен тук е немският тип. Преди няколко години бяха внесени редица цветове, както от холандски, така и немски тип от миниатюрната порода. За съжаление тя се оказа не толкова комерсиална и не успя да спечели достатъчно привърженици в страната ни.

Екстериор Немски Виандот
Тялото е масивно, широко, дълбоко, със заоблени ръбове, средно висока позиция и хоризонтално положение. Шията е сравнително къса до средно дълга, добре оперена, с лека, елегантна извивка. Гърбът е средно дълъг, широк, нарастващ назад. Поясът е широк, добре оперен, преминаващ плавно назад и нагоре към опашката. Опашката е широка, малка, заоблена, високо носена, с добре извити, средно големи и широки сърповидни пера. Коремът е добре развит, широк и обемист. Раменете са широки и добре заоблени. Крилата са къси, широки, плътно прибрани към тялото и хоризонтално държани. Гърдите са широки, дълбоки и заоблени. Главата е средно голяма, широка, къса, заоблена. Лицето е червено, гладко, неоперено или покрито с фини перца. Гребенът е малък до средно голям, розовиден, плосък, покрит с фини перли, имащ малка дръжка, която следва линията на шията. Околоушките са червени, без гънки, фини, неголеми и издължени. Менгушите са средно големи, заоблени и гладки. Очите са големи, изпъкнали с оранжево-червен цвят. Клюнът е сравнително къс, здрав, силен, леко извит, с бледожълт до жълт цвят. Подбедрата са средно дълги, добре замускулени, добре оперени, слабо видими. Краката са средно дълги, здрави, неоперени, с жълт цвят. Пръстите са четири. Оперението е богато, плътно, добре прилепнало към тялото, без пухест вид. Всяко контурно перо по възможност да е широко и добре заоблено.

Кокошката по екстериор наподобява петела, с изключение на половосвързаните белези. Тялото е компактно и широко, добре заоблено. Опашката е малка, заоблена, широка, високо носена. Коремът е много добре развит и обемист. Кожните образувания в областта на главата са малки.
Сериозни грешки: дребно, късо или силно издължено тяло; висока позиция на тялото; силно изразен обемист, пухест вид на оперението; хоризонтална или наклонена назад гръбно-поясна линия; рязък преход към опашката; ниско държане на крилото; голям, преразвит, груб гребен с едри перли; голяма, отворена опашка; плоски и тесни гърди; наличие на бели петна в околоушките; много бледи или тъмни крака; сериозни отклонения в цвета и шарката на оперението.

Цветове

Породата Виандот е призната в следните цветове на оперението (ЕЕ, 2008; 2014): син, черен, жълт, бял, червен, черно-бял петнист, кафяв порцеланов, ивичест, колумбийски, жълт колумбийски, яребичи, сребрист яребичи, яребичи поликантов, сребрист яребичи поликантов, сребристо-черен кантиран, златисто-черен кантиран, златисто-син кантиран, жълто-черен кантиран и жълто бял кантиран. Виандот бантам е в още по-богата цветова гама, признати са син, черен, жълт, бял, червен, черно-бял петнист, кафяв порцеланов, ивичест, колумбийски, жълт колумбийски, сьомгов, оранжев яребичи, яребичи, жълто-син колумбийски, жълто-бял колумбийски, сребрист яребичи, син яребичи, яребично-кукувичи, брезов, жълто-бял ивичест, кафяв поликантов, яребичи поликантов, оранжев яребичи поликантов, сребрист яребичи поликантов, сребристо-черен кантиран, златисто-черен кантиран, златисто-син кантиран, жълто-черен кантиран и жълто-бял кантиран (ЕЕ, 2008; 2014).

Породни характеристики (ЕЕ, 2008):
Жива маса петел: 3,4-3,8 kg. При Немския Виандот бантам: 1300 g, а за Виандот бантам: 1100-1200g.
Жива маса кокошка: 2,5-3,0 kg. При Немския Виандот бантам: 1100 g, а за Виандот бантам: 900-1000g.
Годишна носливост: 180 яйца с кремав до кафяв цвят, а при Виандот бантам: 160 и кремав цвят на черупката.
Минимална маса на разплодните яйца: 55 g при белия Виандот, а при останалите 53 g.
При Виандот бантам: 40 g.
Размер на пръстените: 20/18 (желателно е 22/20) и 15/13 при миниатюрната разновидност.

Виандот е уникална порода със своите кантирани цветове на оперението, които я правят подходяща за декорация. Освен атрактивни, тези птици се отличават и с добри месодайни характеристики и носливост. Сред всички цветове на оперението, най-подходящ за дворно отглеждане е белия Виандот. Птиците имат много добра носливост, снасят по-едри яйца от останалите и имат по-добра месодайност. Виандот са спокойни, неагресивни, тромави и сравнително непретенциозни в зряла възраст. Пронасят на около 6-месечна възраст, а мътачният инстинкт е слабо проявен. Зимната носливост е задоволителна. Месодайните характеристики са добри, месото е сочно, нежно и вкусно, а кланична зрелост достигат на 4 1/2 – 6 месечна възраст. Подходящо полово съотношение е 1:8 до 1:12. Трябва да се обръща внимание на храненето на разплодните птици, с цел избягване на затлъстяването им. Желателно е поддържане на резервни петли, хранени ограничено, които при нужда да заместят титулярите. Част от цветовете са с бавно оперяване, което трябва да се взема под внимание при ранното люпене на пилетата. При повечето линии на сребристия-кантиран Виандот се наблюдава предразположеност към птеригофагия. Пилетата растат интензивно и изискват фураж с по-високо съдържание на протеин, енергия и минерали. От друга страна след 4-месечна възраст, при продължаване на този тип хранене, са предразположени към затлъстяване и проблеми от страна на опорно-двигателния апарат. Пилетата са чувствителни към кокцидиоза и ектопаразити. Виандот се отглежда успешно както свободно, така и волиерно, без да изискват високи оградни мрежи. Миниатюрната порода има подобни характеристики, те са много добри мътачки, кротки и спокойни птици. Носливостта им е добра, а яйцата са с маса около 40-45 g. Месото при Виандот бантам се отличава с много добри вкусови характеристики, а кланична зрелост достигат на около 4-5 месечна възраст. Те пронасят рано, на около 4 ½ – 5 месечна възраст.