Билефелдер (Bielefelder Kennhtihner)

Породата е създадена в Германия през втората половина на ХХ век. Характеризира се с добри продуктивни качества. Еднодневните пилета могат да бъдат сексирани по цвят на пуха. Породата е подходяща за дворното птицевъдство с цел получаване на яйца и месо и за декорация.

История и разпространение

Тази комбинирана порода е създадена от Герд Рот в Германия през 70-те години на миналия век. При създаването са участвали Мехелен, Амрок, Велсумер, Родайланд и Нюхемпшир, но най-голямо влияние са имали Мехелен и Велсумер. Първоначално породата е представена под името Немска аутосексингова кокошка (Deutsches Кеппhuhn). По-късно получава името Билефелдска аутосексингова кокошка (Bielefelder Kennhtihner) или съкратено Билефелдер. Името идва от гр. Билефелд в провинция Северен Рейн-Вестфалия, Германия, в околностите на който породата е създадена. Призната е за порода от BDRG през 1980 година (Scrivener, 2006).

Билефелдер бантам е създадена през началото на 80-те години на миналия век и призната от BDRG през 1985 година. При създаването са участвали породите Амрок бантам, Велсумер бантам и Нюхемпшир бантам (Wandelt and Wolters, 1998; Verhoef and Rijs, 2003).

Билефелдер е популярна най-вече в Германия и Австрия. Отглежда се също и в други страни на Европа, включително и в България. Миниатюрната разновидност се среща основно в страните от Западна и Централна Европа. Билефелдер е внасяна многократно в България. Най-голямо влияние оказаха импортираните през периода 2009-2014 година птици от Германия, Холандия и Италия.

Екстериор

Тялото е едро, хоризонтално поставено, цилиндрично, широко и дълбоко. Шията е силна, средно дълга, с лека, елегантна извивка и добра опереност. Гърбът е дълъг, широк и хоризонтален. Поясът е широк и добре оперен. Опашката е средно голяма, под малък ъгъл спрямо хоризонталната линия, широка със средно големи и широки сърповидни пера. Гръбно-поясната линия преминава плавно назад към опашката. Гърдите са дълбоки, широки, добре замускулени и заоблени. Коремът е широк, обемист и добре развит. Раменете са широки, заоблени и частично закрити от шийното оперение. Крилото е средно голямо, заоблено и плътно прибрано към тялото. Главата е средно голяма. Очите са изразителни с оранжево-червен цвят. Клюнът е средно дълъг, силен, с жълт до бледожълт цвят. Гребенът е листовиден, прав, средно голям и с 4-6 зъба. Околоушките са средно големи, продълговати и червени. Менгушите са овални, средно големи в съответствие с размера на гребена. Подбедрата са богато оперени, слабо подчертани. Краката са средно дълги, здрави, неоперени с жълт цвят и четири пръста. Оперението е богато, добре прилепнало, допуска се обемисто оперение в областта на подбедрата.

При кокошката тялото е по-дълбоко и широко от това на петела. Главата е заоблена, широка, средно голяма с по-слабо развити кожни образувания. Коремът е много добре развит и обемист. Трябва да се има предвид, че при снасящите кокошки е позволен по-светъл цвят на клюна.

Сериозни грешки: слабо, дребно тяло или такова с триъгълна форма; изправена позиция на тялото; тесни и плитки гърди; къс гръб; слабо развита опашка; високо носена опашка; бели петна в околоушките; слабо развит корем при кокошките; сериозни грешки в цвета на оперението.

Цветове

Билефелдер и Билефелдер бантам са признати в две цветови разновидности (ЕЕ, 2010): яребично-кукувичи и сребрист яребично-кукувичи.

Породни характеристики (ЕЕ, 2008):

Жива маса петел: 3,0-4,0 kg, а при миниатюрната порода: 1300 g.

Жива маса кокошка: 2,5-3,25 kg, а при миниатюрната порода: 1100 g.

Годишна носливост: 230 яйца с кафяв цвят на черупката, а при Билефелдер бантам: 160 и също кафяв цвят на черупката.

Минимална маса на разплодните яйца: 60 g, а при Билефелдер бантам: 49 g.

Размер на пръстените: 22/20 и 15/13 при миниатюрната разновидност.

Билефелдер е много добра порода за дворното птицевъдство. Те са издръжливи, непретенциозни, подходящи за отглеждане при умерен климат. Кокошките са средноскорозрели и мътят рядко, пронасят на около 6-месечна възраст. Птиците от тази порода са спокойни и кротки. Подходящото полово съотношение е 1:10 до 1:15. Носливостта е добра, а яйцата са сравнително едри. Зимната носливост е задоволителна. Пилетата растат бързо, а кланична зрелост достигат на около 5-6 месечна възраст. Месодайните характеристики са задоволителни, а месото е с добри вкусови качества. Зрелите птици проявяват склонност към затлъстяване, поради което трябва да им се осигурява нискоенергийна храна и движение. Добре понасят и волиерно отглеждане. Еднодневните пилета могат да се сексират по цвят на пуха. Мъжките са със сиво-кафяв пух, светла надлъжна ивица на гърба и бяло петно на главата, а женските са по-тъмни, кафяви с две успоредни тъмни надлъжни ивици на гърба. Миниатюрната порода притежава подобни характеристики, много добра носливост и маса на яйцата. Въпреки декоративната си визия, те притежават много вкусно месо и се угояват добре.