Амрок (Amrocks)

Породата е създадена в Германия чрез селекция на птици ивичест Плимутрок, внесени от САЩ през средата на ХХ век. Птиците се отличават с жив темперамент, непретенциозност и добри продуктивни качества. Изключително подходящи за производство на яйца и месо в личния двор. Пилетата могат да се сексират по цвят на оперението на еднодневна възраст.

История и разпространение

Ивичестият плимурок е създаден през втората половина на XIХ век в САЩ. Получен е чрез кръстосване на Доминиканска кокошка с черен Кохин и черна Ява. По-късно се създават и другите цветови разновидности, а породата започва да се нарича само Плимутрок. Световна популярност придобиват ивичестата и бялата цветова разновидност на оперението. Ивичестият Плимутрок е внесен в Германия още през края на XIХ век, а по-късно са направени още няколко вноса. Съществен принос за обособяването на породата Амрок имат птиците, внесени от САЩ след Втората световна война (Heiler, 1968; Schmidt and Proll, 2014). Тези кокошки намират много почитатели със своя характерен цвят, висока носливост и отлични месодайни качества. Наричани са Американски плимутрок или съкратено Амрок. Поради различните виждания на Европейския селекционер, екстериорът на птиците е променен, спрямо изходната порода. Те са с нормална скорост на растеж на перата в млада възраст, интензивен растеж, много добра носливост и по-светло оперение. Амрок е признат за отделна порода от BDRG през 1958 година (Scrivener, 2009).

Миниатюрната порода е създадена също в Германия през втората половина на ХХ век. За целта са използвани Амрок стандарт, Ивичест плимутрок бантам и някои други дребни породи. Призната е за порода от BDRG през 1983 година (Wandelt and Wolters, 1998).

Породите Амрок и Амрок бантам са популярни сред развъдчиците в Западна и Централна Европа. Най-големи традиции в развъждането логично има в Германия, но също и в Холандия и Белгия. Извън континентална Европа породите не се отглеждат. Амрок е внасян в България неколкократно от Германия, Белгия и Холандия. Миниатюрната порода не е позната в страната ни.

Екстериор

Тялото е едро, средно дълго, широко, дълбоко и масивно. Шията е средно дълга, добре оперена, с лека и елегантна извивка. Гърбът е средно дълъг, прав, широк по цялата дължина, леко нарастващ назад и плавно преминаващ към опашката. Поясът е широк и добре оперен. Опашката е с широка основа, средно голяма, умерено широка, стояща под малък ъгъл спрямо хоризонталната линия, с добре извити, неголеми, сърповидни пера. Коремът е добре развит, широк и обемист. Раменете са широки и заоблени. Крилата са средно големи, плътно прибрани към тялото. Гърдите са широки, дълбоки и добре заоблени. Главата е сравнително голяма. Лицето е червено, неоперено, гладко и без гънки. Гребенът е листовиден, прав, средно голям с 4-6 неголеми зъбци. Околоушките са червени, неголеми и продълговати. Менгушите са средно големи, заоблени и фини. Очите са големи, изразителни с червен цвят. Клюнът е сравнително къс, здрав, леко извит с жълт цвят. Подбедрата са средно дълги, добре оперени и видими. Краката са средно дълги, здрави, неоперени с жълт цвят. Пръстите са четири. Оперението е богато с мека структура, но без обемист вид, добре прилепнало към тялото.

При кокошката тялото е по-компактно, широко и дълбоко с правоъгълна форма. Задната част на тялото е добре развита. Гребенът е сравнително малък и прав. Опашката е неголяма, средно широка, отворена и носена под малък ъгъл. Коремът е много добре развит и обемист. Допуска се наличие на тъмни люспи на краката и тъмна основа на клюна. По-светли крака се допускат, поради депигментацията, свързана със снасянето. Оперението е по-тъмно от това на петела.

Сериозни грешки: дребно, късо тяло; плитки гърди; прекалено ниско или високо държане на опашката; тънки кости; дълга човка; дълги крака и шия; изправена стойка; кукувичи, а не ивичест цвят, сериозни отклонения от стандартния цвят на оперението.

Цветове

Признат е единствено в ивичеста цветова разновидност (ЕЕ, 2010).

Породни характеристики (ЕЕ, 2008):

Жива маса петел: 3,0-4,0 kg, а при миниатюрната порода: 1300 g.

Жива маса кокошка: 2,5-3,0 kg, а при миниатюрната порода: 1100 g.

Годишна носливост: 210 яйца с кафяв до светло кафяв цвят на черупката, а при Амрок бантам: 170 и кремав цвят на черупката.

Минимална маса на разплодните яйца: 58 g, а при Амрок бантам: 40 g.

Размер на пръстените: 22/20 и 15/13 при миниатюрната разновидност.

Амрок е порода, изключително насочена за комбинирано производство на яйца и месо в условията на екстензивното птицевъдство. Ивичестото оцветяване на оперението дава възможност за определяне на пола на пилетата още на еднодневна възраст. Това я прави още по-атрактивна за развъдчиците, които търсят не само продуктивност. Птиците са спокойни, непретенциозни и средно скорозрели. Кокошките пронасят на около 6-месечна възраст. Пилетата растат интензивно, месото е вкусно, сочно и ароматно, а кожата с жълт цвят. Не се наблюдават репродуктивни смущения, кокошките мътят рядко. Подходящо полово съотношение е от 1:10 до 1:15. При излюпването, мъжките са с голямо разлято бяло петно на главата, а женските с малко компактно петно и по-тъмни крака. През подрастващия период и при зрели птици, оперението на мъжките е по-светло от това на женските. Растежът на перата е нормален, за разлика от този при ивичестия Плимутрок. С цел избягване на затлъстяването, храненето им трябва да е съобразено с условията на отглеждане. Миниатюрната порода има подобни характеристики, както стандартната. Те също притежават добра носливост и интензивен растеж. При отглеждането им за изложбени цели се обръща внимание на цвета на краката и оперението.