Австралорп (Australorp)

Общоползвателна порода кокошки, създадена в Австралия в началото на ХХ век. Птиците се характеризират с много добра носливост и задоволителни месодайни качества. Те са непретенциозни, много подходящи за свободно отглеждане. Кокошките, отглеждани в континентална Европа (европейски тип) са с по-елегантно телосложение, по-леки и с по-добра носливост от австралийския и английски тип Австралорп.

История и разпространение

Произлиза от птици черен Орпингтон, внесени от Англия в Австралия през края на XIX век (периода 1890-1900 година). Черният Орпингтон е кръстосван първоначално с кокошки Червен Родайланд. Австралийските фермери са водили целенасочена селекция, като са подбирали птици с висока носливост и добри месодайни качества. През началото на ХХ век е вливана кръв и от черна Минорка, черен Лангшан, бял Легхорн и дори ивичест Плимутрок (Керpie and Goddard, 1925; Vogelaar, 2014). В Австралия тези птици са били познати под името Черен общоползвателен Орпингтон. Извън родината си са били наричани Австралийски яйценосен Орпингтон, Австралийски черен Орпингтон, порода Бумеранг и Австрал (Scrivener, 2009; Vogelaar, 2014). Поради отношенията между Англия и Австралия не е чудно, че породата е внесена първо в Англия, където е създаден и първият клуб на развъдчиците на Австралорп през 1921 година. През 20-те години на миналия век в Англия името е променено на Австралорп. По този начин се показва значението на Орпингтона, като основоположник на новосъздадената порода. Под това име породата придобива световна популярност и е позната и днес. Едва през 30-те години на ХХ век името Австралорп започва да се използва и в Австралия (Vogelaar, 2014). През 1925 година е внесена в САЩ, а през 1929 година Австралорп е призната от Американската птицевъдна асоциация (АРА). В Германия за пръв път е внесена през 1930 година, но голяма роля за популярността изиграва вносът на птици от САЩ през 1950 година. През 1952 година породата е призната от BDRG (ЕЕ, 2012).

При създаването на европейския (континентален) тип на породата, сериозна роля има вливането на кръв от Рейнски кокошки, Барневелдер, Немски Лангшан и Родайланд, извършван от немски и холандски селекционери през втората половина на ХХ век (Vogelaar, 2014). По този начин са получени по-леки и елегантни птици. В Австралия селекцията на породата е вървяла в обратна посока, към компактни, късоопашати кокошки с късо и широко тяло. Английският тип Австралорп са едри и масивни птици, стоящ по-близо до стария австралийски тип, отколкото до европейския. Породата е била широко разпространена из цял свят до появата на съвременните яйценосни хибриди, през средата на ХХ век. До този момент тя е държала рекорда за най-висока носливост при кокошките със снесените 364 яйца за 365 дни от кокошка през 1920 година и получени средно 309,5 яйца от 6 кокошки за една година (Vogelaar, 2014). Въпреки Втората световна война и конкуренцията на хибридите, Австралорп остава широко разпространена порода, отглеждана както от любители птицевъди, така и в някои опитни станции. В някои части на Азия и Африка тя се използва за получаване на яйценосен тип кокошки, чрез кръстосване с бял Легхорн или Червен Родайланд. Тежки линии на породата са внедрени при производството на някои цветни бройлерни хибриди.

Австралорп бантам е създаден паралелно в Германия и Великобритания през средата на ХХ век. Немският Миниатюрен Австралорп пресъздава континенталния тип Австралорп в умален вид. Той е получен чрез кръстосване на Австралорп стандарт с черен Орпингтон бантам, Барневелдер бантам и черен Лангшан бантам (Wandelt and Wolters, 1998; ЕЕ, 2010).

Австралорп е популярна и широко разпространена порода, както в Европа, така и в Азия, Австралия и Северна Америка. Най-сериозни традиции в развъждането на изложбения европейски Австралорп стандарт и бантам има в Германия и Холандия. Отлични стада от породата могат да бъдат видени в Австрия, Чехия, Словакия и Сърбия. В България породата е внасяна многократно, но най-голямо влияние оказаха птиците, внесени от Сърбия, Холандия и Германия през периода 2010-2014. Миниатюрната порода не се развъжда в страната ни.
Екстериор
Тялото е масивно, дълбоко и широко, почти хоризонтално поставено. Шията е средно дълга, леко извита, с богато оперение, покриващо част от раменете. Гърбът е дълъг, прав, широк и плавно нарастващ назад към опашката. Поясът следва линията на гърба, широк и добре оперен. Опашката е средно голяма, широка, богато оперена, носена под малък ъгъл, сърповидните пера са широки и добре извити. Коремът е добре развит, пълен и широк, Гърдите са широки, дълбоки, пълни и заоблени. Раменете са широки и заоблени. Крилото е средно голямо, плътно прибрано към тялото. Главата е средно голяма. Лицето е покрито с червена неоперена и фина кожа. Гребенът е листовиден, прав, средно голям, с 4-6 зъба. Флагът на гребена е средно голям, следващ линията на главата и шията. Околоушките са средно големи, фини, с червен цвят. Менгушите са средно големи и заоблени. Очите са тъмнокафяви, а при белия Австралорп до червено-кафяви. Клюнът е къс, здрав, тъмносив до черен, а при белия Австралорп светъл със синкаво-сив отпечатък. Подбедрата са силни, дълги, но почти скрити от оперението на трупа. Краката са средно дълги, силни, неоперени, синкаво-сиви до черни. При белия Австралорп се допускат светли крака със синкав оттенък. Пръстите са четири, ноктите са в кореспонденция с цвета на краката. От вътрешната страна пръстите трябва да са светли със синкав оттенък. Оперението е богато, стегнато, лъскаво без обемист вид.

При кокошката тялото е по-издължено и цилиндрично, широко и дълбоко. Опашката е средно голяма, широка и плътно оперена. Коремът е много добре развит и обемист. Гребенът е средно голям и прав. Линията на гърба е леко възходяща към опашката.

Сериозни грешки: дребно или високо носено тяло; тесни, плитки, високо държани гърди; светли очи; бели петна на околоушките; много тесни и дълбоко врязани зъби на гребена; клюмнал гребен и при двата пола; слабо развит корем; къс гръб; малка, тясна опашка; груба глава; светли крака; жълти стъпални възглавници на краката; тъмно лице; сериозни отклонения от стандартния цвят на оперението.

Цветове
Австралорп стандарт и бантам са признати единствено в черен, син кантиран и бял цвят на оперението (ЕЕ, 2010).
Породни характеристики (ЕЕ, 2008):
Жива маса петел: 3,0-3,5 kg, а при миниатюрната порода: 1300 g.
Жива маса кокошка: 2,0-2,5 kg, а при миниатюрната порода: 1000 g.
Годишна носливост: 190 яйца с кремав цвят на черупката, а при Австралорп бантам: 160 и кремав цвят на черупката.
Минимална маса на разплодните яйца: 55 g, а при Австралорп бантам: 40 g.
Размер на пръстените: 22/20 и 15/13 при миниатюрната разновидност.

Австралорп е една от най-предпочитаните кокошки за дворно производство месо и яйца. Тя не е сериозно повлияна от селекцията по фенотип, въпреки че е и прекрасна изложбена порода, която може да се използва и за декорация. Тя е изключително елегантна и екстериорно издържана, подходяща за отглеждане както от начинаещи, така и от напреднали птицевъди. Птиците са лесни за отглеждане, непретенциозни, спокойни, неагресивни, кротки и адаптивни. Средно скорозрели са, въпреки че при добри условия на отглеждане пронасят на около 5-5 1/2 месечна възраст. Имат задоволителни месодайни характеристики и отлични вкусови качества на месото. Кожата е непигментирана. Растат интензивно в млада възраст, оперяват се бързо и не са придирчиви към условията на отглеждане. Подходящо полово съотношение е 1:12 до 1:18. Разплодните птици не трябва да се хранят на воля с високоенергийни фуражи, особено при ограничена възможност за движение, поради опасност от затлъстяване. Угоените петли надхвърлят 4 kg жива маса, а кокошките З kg. Кокошките снасят над 200 яйца годишно с маса около 60 g и мътят много рядко. Птиците от английския тип са значително по-масивни и едри, грубовати на външен вид и с по-ниска носливост. Австралорп бантам притежават близки характеристики, но те мътят добре.