Родайланд (Rhode Island Red; Rhodelander)

Родайланд е известна американска общоползвателна порода. Птиците имат червено-кафяво оперение и черна опашка, срещат се както с листовиден, така и с розовиден гребен. Носливостта е много добра, също и месодайните характеристики. Породата е подходяща за свободно, дворно отглеждане.

История и разпространение

Породата е създадена в щатите Масачузетс и Роуд Айлънд, САЩ през периода 1850-1890 година. С цел да се създадат едри кокошки с добра замускуленост и носливост, са кръстосвани местни птици с Малайски борци, тежки азиатски породи (китайски Кохин с неоперени крака, вероятно и Брама), Ява и кафяв Легхорн (Hale, 1911; Scott, 1922;Scrivener, 2009). Според Kaufman and Windheim (1910) предшествениците на Родайланд с розовиден гребен са птици от породата червена Ява.

През 1898 година е създаден клубът на породата в САЩ (Denny, 1911b). През 1904 година тя е призната от АРА, а една година по-късно е призната и разновидността с розовиден гребен (Scrivener, 2009). През 1925 година е издигнат паметник на породата в Адамсвил, САЩ, в околностите на който се предполага, че е създадена (Опоrato, 2000). Тя печели огромна популярност в цял свят през първата половина на ХХ век. Червен Родайланд е внесен за пръв път в Германия през 1901 година, а през 1928 година е създаден немският клуб на породата (Mоller and al., 1993; Schmidt and Proll, 2014). В Англия тя е внесена през 1903/1904 година от САЩ, а през 1909 година е създаден британският клуб (Scrivener, 2009). През 30-те години на миналия век, чрез селекция от Родайланд е получена породата Нюхемпшир. През първата половина на ХХ век Родайланд е внесен и в България, а към средата на века е широко използван за подобряване на местните птици (Ванчев и съавт., 1968). През 60-те и 70-те години на миналия век Червеният Родайланд е използван за създаването на Старозагорската червена кокошка и Черната едра.(Хлебаров и Тотев, 1963; Ножчев и Цонков,1969).

През средата на миналия век започва целенасочена селекция на Родайланд по яйценосни качества, вследствие на този процес е създаден продуктивният тип. От него са получени съвременните яйценосни хибриди, снасящи кафяви яйца. Те постепенно изместват не само стария тип Родайланд, но и редица други породи.

Съществува отделна порода, наречена Бял Родайланд, която няма нищо общо с Червения Родайланд. Това е също общоползвателна порода, призната единствено в бял цвят на оперението и с розовиден гребен. Тя е изключително рядка, създадена през 1888 година от Алонсо Жоси от Пикадел, Роуд Айланд, САЩ. За целта са кръстосвани петел бял Легхорн с розовиден гребен с кокошки, кръстоски между жълт Кохин и бял Виандот (Scrivener, 2009). През 1903/1904 година, Жоси представя породата на птицевъдно изложение. През 1910/ 1911 година е създаден клубът на Белия Родайланд в САЩ. През 1922 година новата порода е призната от АРА. Тя никога не придобива популярността на червения Родайланд, въпреки че до 60-те години на миналия век е била сравнително добре разпространена в САЩ. При нея няма създадена миниатюрна разновидност.

Червеният Родайланд е използван във Великобритания при създаването на аутосексингова порода, наречена Родебар, през 1947 година. Родебар е получена чрез кръстосване на кокошки червен Родайланд с петли златист Брусбар (аутосексингова версия на Съсекс).

Родайланд бантам е създаден независимо от развъдчици в Германия и Англия през началото на ХХ век (Mоller and al., 1993; Wandelt and Wolters, 1998; Scrivener, 2009). За целта са използвани стандартен Родайланд и различни миниатюрни породи.

Днес изложбеният (стар) тип Родайланд е рядко срещан. Най-типични представители се отглеждат в Германия, Австралия и САЩ. Птиците отглеждани във Великобритания са с по-близък тип до продуктивния Родайланд. Миниатюрната порода се среща най-вече в страните от Западна Европа. В България се отглежда продуктивен тип Родайланд, включително и бялата мутация на Червения Родайланд, под формата на колекционерно и продуктивно стадо в Националния генофонд или родителски форми за производство на кокошки-носачки. Родайланд бантам и изложбен тип стандартен Родайланд не се развъждат в страната ни.

Екстериор

Тялото е широко, дълбоко, масивно, с правоъгълна форма и заоблени ръбове, хоризонтално поставено и със средно висока позиция. Шията е средно дълга, добре оперена, с лека, елегантна извивка. Гърбът е дълъг, прав, широк в раменете и хоризонтален. Поясът е широк, средно дълъг, добре оперен, плавно преминаващ в опашката. Опашката е широка, средно дълга, заоблена, затворена, стояща под много малък ъгъл спрямо хоризонталната линия, с добре извити и неголеми сърповидни пера. Коремът е добре развит, пълен и мек. Раменете са широки и заоблени. Крилата са средно дълги, широки, плътно прибрани към тялото, успоредни на гръбната линия. Гърдите са широки, сравнително дълбоки, заоблени и ниско държани. Главата е средно голяма, издължена леко и по-скоро плоска. Лицето е червено, неоперено и гладко. Гребенът е листовиден, средно голям, прав, по възможност с пет добре обособени зъбци, флагът следва линията на шията. При птиците с розовиден гребен: той е средно голям, плосък, с фини перли, малка и дебела дръжка, следваща линията на главата. Околоушките са червени и средно големи. Менгушите са средно големи, заоблени и гладки. Очите са големи, жизнени, с ярко оранжево-червен до червен цвят. Клюнът е средно голям, здрав, силен, леко извит с кафеникаво-жълт цвят. Подбедрата са видими, средно дълги, добре оперени и замускулени. Краката са средно дълги, силни, неоперени, с оранжево-жълт цвят (допуска се наличие на кафяво-жълти люспи на предната им повърхност или червена външна страна), пръстите са четири. Оперението е богато, плътно, гладко, добре прилепнало към тялото и без обемист вид.

При кокошката тялото е компактно, дълбоко и широко. Гребенът е малък и прав. Опашката е сравнително малка, широка, стояща почти хоризонтално. Коремът е много добре развит и широк.

Сериозни грешки: късо или триъгълно тяло; много ниска или висока позиция на тялото; изправено положение на тялото; къс или тесен гръб; прекалено малка или много голяма, високо носена, отворена опашка; много груба, голяма или дълга глава; преразвит или клюмнал гребен; големи менгуши; бяло в околоушките; светъл или много тъмен цвят на очите; обемист, пухест вид на оперението; отклонения от стандартния цвят.

Цветове

Единственият признат цвят и при двете породи е тъмно-червеният или наричан още махагонов (ЕЕ, 2008). В Холандия има признат Родайланд бантам с бял цвят на оперението.

Породни характеристики (ЕЕ, 2008):

Жива маса петел: 3,0-4,0 kg, а при миниатюрната порода: 1500 g.

Жива маса кокошка: 2,4-3,0 kg, а при миниатюрната порода: 1200 g.

Годишна носливост: 180 яйца с кафяв до тъмнокафяв цвят, а при Родайланд бантам: 180 и кремав до светлокафяв цвят на черупката.

Минимална маса на разплодните яйца: 58 g, а при Родайланд бантам: 45 g.

Размер на пръстените: 22/20 и 15/13 при миниатюрната разновидност.

Това е породата, получила световна популярност с отличните си продуктивни качества и изместила много местни кокошки. За производството на аутосексингови носачки е получена бяла мутационна форма на породата, носител на половосвързания ген S за сребристо-бял цвят на оперението (Кабакчиев, 2014). Тези бели птици се използват в схемите на кръстосване като майчина форма, кръстосвани с тъмно-червени олекотени петли. Това е така нареченият продуктивен или промишлен тип Родайланд. Той е селектиран основно по продуктивни показатели, като носливост, яйчна маса, конверсия на фураж и много други икономически значими критерии. Продуктивният Родайланд е по-лек, с подчертан яйценосен тип на телосложението, със значително по-висока носливост, изключително добре пригоден за промишлени технологии на отглеждане. Други успешни аутосексингови яйценосни хибриди са черните, продукт на кръстосване на петли Родайланд с кокошки, носители на В гена, детерминиращ ивичестият цвят на оперението.

В изложбеното и любителско птицевъдство породата Родайланд се доближава значително по тип и продуктивност до този, известен преди ерата на яйценосните хибриди. Той се обозначава като изложбен тип Родайланд. Тези птици са адаптивни, невзискателни и с много добра носливост и маса на яйцата. Пилетата растат интензивно, но се оперяват бавно. Кланична зрелост достигат на около 5-6 месечна възраст. По-ранното им използване за месо, води до влошено качество на трупчето (тъмни крондили и лоша замускуленост). Кокошките пронасят на около 5-6 месечна възраст, показвайки добра зимна носливост. Те почти не мътят, кротки са и нелетливи. Отглеждат се добре при дворни условия и подсигурено достатъчно място за разходка. Петлите понякога са агресивни. Подходящо полово съотношение е 1:10 до 1:16. Породата е лесна за развъждане, но за люпене трябва да се използват други мътачки или инкубатор. Родайланд е подходящ за задоволяване семейните нужди с птиче месо и яйца. Миниатюрната порода притежава подобни на стандартната характеристики.