Кохин (Cochin)

Кохин е едра, стара азиатска порода, внесена в Европа и САЩ през средата на XIX век. Отличава се с изключително масивно телосложение, богато, обемисто и меко оперение и наличие на гащатост. Птиците са кротки, спокойни и добри мътачки. Подходящи основно за декорация.

История и разпространение

Предполага се, че родината на тези гиганти е Виетнам, Малайзия или Китай (Таgetmeier and Weir, 1869; Burnham, 1874; Lawler, 1878; Verhoef and Rijs, 2003; Scrivener, 2009). Има теория, че тези големи азиатски птици произлизат от древни едри джунглови кокошки, одомашнени в района на Югоизточна Азия преди хиляди години. Разпространяват се в Китай, откъдето през средата на XIХ век са внесени в Европа и САЩ. Там са консолидирани като порода и придобиват широка популярност. Историята за представянето на Кохин и Брама, пред световното птицевъдно общество се преплита. Първият внос на птици, наречени Кохинхина е направен през 1843 година от Далечният изток в Англия. Това били оранжево-червени птици с черни опашки, неоперени крака, листовиден гребен и дълги крака (Scrivener, 2009). Тези кокошки били представени на кралица Виктория, но те не са били истински Кохин, такива каквито по-късно придобиват световна известност. Името Кохин или Кохинхина идва от китайски език и означава „девет джина жълта кокошка” Това име е използвано в Азия, не само за тази порода, а за всички едри кокошки, включително и за ястия от пилешко месо. Джин е китайска мярка за тежест. Кохинхина (Китайски Кочин) е било старото име на днешен Южен Виетнам. През средата на XIХ век (1847 година) едри птици са пренесени от Шанхай в Англия и наречени с името на пристанищния град. Най–вероятно тези кокошки са били с виетнамски произход. По-късно са направени още импорти на птици Шанхай, а малко по–късно те започват да се наричат Кохин, Китайски Кохин или Кохинхин, с което име придобиват световна популярност. Именно това са били предците на съвременния Кохин, с едро, масивно тяло, листовиден гребен и добре оперени крака. Към този момент цветът на оперението не е бил генетически чист. Съществували са голям брой разнообразни и неконсолидирани цветове, които се обогатявали след всеки нов китайски импорт. Впоследствие започва целенасочена селекция на тази разнообразна палитра от азиатски птици, която води до появата на консолидиран екстериорен тип и цвят на оперението.

Едва през 80-те години на XIX век в Англия се оформят чисти стада жълт и яребичи поликантов Кохин. През периода 1850-1900 година са създадени белият, черният и кукувичият цвят. Синият цвят е създаден през 30-те години на миналия век. Далеч по-късно са създадени и новите цветове с кантирана шарка. Паралелно с Английския импорт, през 1848 година едри гащати кокошки са внесени от Китай в САЩ и Франция. През 1850 година, тези птици се появяват в Берлинския зоопарк в Германия (Schmidt and Proll, 2014). През втората половина на XIX век породата се разпространява масово по цял свят, заедно с останалите две тежки азиатски породи Брама и Лангшан. Тази порода до края на XIХ век е била изключително скъпа във Великобритания и САЩ. Птиците са продавани на цена от 100 британски лири за брой, а в САЩ дори още по-скъпи, достигащи до 700 долара. През 1902 година се основава Британският Кохин клуб. Породата, подобно на Брама и Лангшан е използвана масово през XIХ век за кръстосване на местните кокошки, с цел подобряване на месодайните им характеристики. През ХХ век „Кохин манията” постепенно отслабва, като след Втората световна война и навлизането на месодайните хибриди породата остава изцяло с декоративно предназначение.

В световен аспект Кохин е популярна, но не толкова широко разпространена порода. Причина за това, вероятно може да бъде търсена в трудностите по отглеждането им, ниската продуктивност, къснозрелостта и конкуренцията от страна на Брама. Въпреки това сериозни традиции в развъждането на Кохин има във Великобритания, САЩ, Германия, Холандия и други. През последните няколко години се наблюдава засилен интерес към тях от страна на румънските развъдчици. В страната ни породата е придобила популярност след Освобождението. Днес най-популярен и с най-добро качество в България е жълтият Кохин.

Екстериор

Тялото е масивно, едро, дълбоко и широко. Шията е сравнително къса, много добре оперена. Гърбът е къс и широк, леко нарастващ назад към опашката. Поясът е широк, обемист, а линията му следва тази на гърба назад и нагоре, като преминава плавно в опашката. Опашката е малка, почти изцяло скрита от поясното оперение, заоблена, широка, покрита с малки сърповидни пера с мека структура. Коремът е обемист, широк и богато оперен. Гърдите са пълни, закръглени, широки и дълбоки. Раменете са широки и частично покрити с шийното оперение. Крилото е късо, заоблено, плътно прибрано към тялото, скрито под поясното, гръдното и коремно оперение. Главата е малка и сравнително широка. Лицето е червено и гладко. Очите са дълбоко поставени с оранжево-червен цвят. Клюнът е сравнително къс, силен, с бледо-жълт до жълт цвят, а при черния и синия Кохин е сиво-черен. Гребенът е малък, листовиден, прав, дълбоко нарязан с фина структура. Околоушките са червени, добре развити и продълговати. Менгушите са заоблени и сравнително малки. Подбедрата са много добре оперени и с обемисто оперение. Краката са средно дълги, силни, здрави, добре оперени и с жълт цвят, а при черния и синия Кохин цветът на краката е с лек сиво-зелен оттенък. Пръстите са четири, като външният и средният са много добре оперени. Оперението е богато, меко, обемисто с пухест вид.

Кокошката изглежда с по-ниска позиция на тялото, поради по-богатото и обемисто оперение и неговата по-голяма дълбочина. Тялото е закръглено, широко и дълбоко. Опашката е заоблена, напълно слята с поясното оперение. Гърбът е къс, нарастващ назад, преминаващ плавно в широкия и дълъг пояс. Поясът е богато оперен и повдигнат назад, а в неговата най-висока точка преминава в опашката. Кожните образувания в областта на главата са много слабо развити, лицето е покрито с фини перца. Коремът е обемист и широк, много добре оперен.

Сериозни грешки: дребно, слабо, високо поставено тяло; тесни, високи или плитки гърди; дълга опашка; различен от жълт цвят на краката (с изключение на черния и син Кохин); бели околоушки; липса на добре изразена гащатост; клюмнал, прекалено груб или недобре нарязан гребен; плътно оперение, без добре подчертан обем; сериозни отклонения от стандартните цветови разновидности на оперението.

Цветове

Кохин е признат от ЕЕ в следните цветове на оперението: бял, черен, син, жълт, кукувичи, яребичи, черно-бял петнист, яребичи поликантов, златисто-черен кантиран и сребристо-черен кантиран (ЕЕ, 2008, 2014). Може би най-популярни са жълтите Кохини. В някои страни от Западна Европа се развъждат и колумбийски цветови разновидности, а също и син яребичи поликантов, но към този момент все още не са признати от Европейската асоциация. Работи се по създаването и на кантирани цветове.

Породни характеристики (ЕЕ, 2008):

Жива маса петел: 3,5-5,5 kg.

Жива маса кокошка: 3,0-4,5 kg.

Годишна носливост: 120 яйца с кремав цвят.

Минимална маса на разплодните яйца: 53 g.

Размер на пръстените: 27/24 (според холандския стандарт 32/27).

Кохин е изключително масивна и впечатляваща със своята визия порода. Освен това тези птици са изключително спокойни, флегматични, не летят, не са агресивни и лесно се опитомяват. Добре понасят отглеждане както в големи, така и в малки групи. Те са къснозрели, пронасят на около 9-11 месечна възраст. Добрите месодайни характеристики, подобно на тези при Брама, са загубени, вследствие целенасочената селекция по екстериор през последните, повече от 70 години. Кланична зрелост достигат едва след 10-12 месечна възраст, когато вкусовите качества на месото са неблагоприятно повлияни. Кокошките снасят немного яйца, но са добри мътачки. Половото съотношение трябва да е по-тясно, в порядъка на 1:3 до 1:6. Поради меката структура на оперението и тромавите, тежки птици, през случния период е необходимо поставянето на предпазни престилки на кокошките. По този начин се избягват травмите и разкъсванията на кожата. Изкуственото осеменяване също е много добро решение при тази порода. Поради наличието на добре развита гащатост и меко, обемисто оперение е желателно избягване на пускането им в открити дворчета за разходка след валежи Подрастващите Кохини изискват разходка, движение на слънце и пълноценен фураж, богат на протеин, микро- и макроелементи и витамини. В противен случай са предразположени към заболявания на опорно-двигателния апарат и птеригофагия. Породата е подходяща изключително за декорация и като мътачки. Използването им с цел получаване на птиче месо и яйца би довело до разочарование.