Бракел (Brakel)

Много стара белгийска яйценосна порода. Характеризира се със специфичен цвят на оперението, бели околоушки, красота и елегантност. Снася едри яйца с бяла черупка. Подходящи за декорация и производство на яйца в частните дворове, при екстензивно отглеждане.

История и разпространение

Първите сведения за птици с такова оцветяване на оперението датират от 1416 година, отглеждани около селцето Бракел в днешна Белгия. От този регион те постепенно се разпространяват из цяла Белгия, а по-късно и в Холандия, Германия и Великобритания. Счита се, че Бракел произлиза от птици, подобни на днешните Файоуми, пренесени от Кръстоносците от Египет в земите на днешна Белгия (Schaareman, 2011). Тези кокошки не били консолидирани по маса и цвят на оперението, включително се срещали и такива с кокоши тип оперение. По късно са се обособили няколко географски подтипа, от които към края на XIХ век се запазват единствено предците на породите Бракел, Кампинска кокошка, Зотегемска кокошка и Шаамска кокошка. В последствие в Белгия първите две се обединяват в една порода, която през 1926 година се именува като Кампински Бракел. Четири десетилетия по-късно името е опростено до Бракел. Другите два подтипа се обособяват като отделни на Бракел породи: Зотегемска кокошка (Черноглав Бракел) в Белгия и Шаамска кокошка в Холандия.
През 1898 година е основан първият клуб на породата в град Гент, Белгия (Scrivener, 2006). През същата година е написан и първият стандарт на Бракел. Породата е наричана също и „носачка, снасяща всеки ден”, идващо от отличната й, за онова време, носливост. Както много други европейски породи, така и Бракел е тежко засегната от кризите на двете Световни войни. След Втората световна война породата почти изчезва. През 1971 година се създава вторият клуб на породата, който подема инициативата за нейното възстановяване и популяризиране. Събрани са всички останали птици сребрист Бракел, от които две кокошки, един петел, внесен от Германия и дванадесет яйца. Издирен е и един петел от златистата цветова разновидност. С помощта на тези няколко птици и голямото желание на селекционерите от Белгия и Германия, породата е възстановена и изживява своя втори възход, спечелвайки сърцата на много европейски птицевъди.
В САЩ и Великобритания по-популярна е Кампинската кокошка. Тази популярност идва от факта, че група от британски и американски птицевъди и писатели посещават изложби и развъдчици на Кампински кокошки в Белгия през края на ХIX век. Първите Кампински кокошки във Великобритания са внесени от тях през 1897 година, впоследствие се правят още няколко импорта. На прага на новия век (ХХ век) е създаден Британският клуб на породата (Scrivener, 2006). Част от петлите били с кокоши тип оперение, което малко по-късно се налага като стандартно. В САЩ Кампински кокошки са внесени за пръв път през 1893 година, но без голям отзвук. Направеният през 1907 година импорт от Англия оставя забележителни следи в развъдния процес и популярността на породата в САЩ. Кампинските кокошки днес са рядка порода, познати единствено с кокоши тип оперение и отглеждани в англоговорящите страни.

Миниатюрният Бракел е създаден около 1900 година в Германия, чрез кръстосване на дребни Бракели с редица породи, като Зибрайт, черни Немски бантамки, Миниатюрни хамбургски кокошки и Миниатюрни рейнски кокошки (Scrivener, 2006). По-късно, през 1933 година, породата е създадена отделно и в Холандия и Белгия, чрез съвместна развъдна работа на селекционерите от двете съседни страни. Те са използвали стандартната порода и Зибрайт (Schmidt and Proll, 2014). След Втората световна война, породата Бракел бантам почти изчезва. През периода 1955-1975 година, след усилена селекционна работа на германски и белгийски развъдчици, те са възстановени.
Шаамската кокошка (Chaamshoen) е по-едра от Бракел. Петелът тежи 2,75-3,25 kg, а кокошката 2,25-2,75 kg. Създадена е в провинция Брабант през XIX век, а името идва от гр. Шаам, където е била добре разпространена. През 1911 година породата е прибавена към холандския стандарт. През 50-те години на миналия век тя изчезва. През края на ХХ век е пресъздадена, а през 2001 година е създаден едноименният клуб в община Алфен-Шаам, провинция Брабант. Породата е приета отново в холандския стандарт през 2006 година. Среща се също в два цвята: златист и сребрист писан. Освен едрината на птиците и по-големия компромис в оперението Шаамските кокошки се различават от Бракел и по наличието на оранжево-червени очи.
Бракел е изключително популярна, но сравнително рядка порода. Причината за това най-вероятно се крие в поведенческите особености на птиците, те са активни, плашливи, летливи и шумни. Отглежда се най-вече в Германия, Белгия и Холандия Подобно е и разпространението на Бракел бантам. В България птици от породата Бракел са внасяни многократно. Най-сериозно отражение дадоха птиците от сребристата цветова разновидност, внесени от Холандия и Белгия през 2011 и 2012 година.
Кампинските кокошки стандарт и бантам се срещат във Великобритания, САЩ и Австралия, но са изключително редки Зотегемските кокошки са почти изчезнали, отглеждани само от няколко развъдчика в Белгия. Шаамските кокошки са разпространени в Холандия, отглеждат се и за производство на месо от „свободни кокошки.
Екстериор
Тялото е широко с правоъгълна форма и заоблени ръбове. Шията е средно дълга, добре оперена. Гърбът е широк, средно дълъг, леко наклонен назад към опашката. Поясът е добре оперен и широк. Раменете са широки, частично покрити от шийното оперение. Опашката е голяма, добре развита, носена под малък ъгъл спрямо хоризонталната линия, широка с големи и широки сърповидни пера. Гърдите са широки и дълбоки. Коремът е широк и пълен. Крилото е дълго, плътно прилепнало към тялото. Главата е средно голяма и сравнително широка. Очите са изразителни, тъмно кафяви с черен ореол. Клюнът е силен, леко извит, средно голям със синкаво-сив цвят и светъл връх. Гребенът е средно голям, листовиден, прав с 5-6 големи зъба. Околоушките са средно големи, бадемовидни, със синкаво-бял цвят. Менгушите са средно големи и заоблени. Подбедрата са добре оперени и видими. Краката са средно дълги, здрави, неоперени със сиво-син цвят и четири пръста. Ноктите са светли. Оперението е плътно прилепнало и богато.
При кокошките тялото е с издължена форма и добре развита задна част, характерно за яйценосните породи. Коремът е обемист, много добре развит. Опашката е широка, отворена и голяма. Гребенът е сравнително голям, клюмнал на една страна, без да закрива окото. Околоушките са с по-синкав цвят, а лицето е покрито с малки, фини перца.

Сериозни грешки: дребно тяло; изправено държане на тялото; малка, плоска или много високо носена опашка; червени или жълти околоушки; светли очи; сериозни отклонения от стандартния цвят, включително и проява на кокоши тип оперение.
Цветове
Бракел и Бракел бантам са признати от ЕЕ (2008) в две цветови разновидности на оперението: сребристо-черен лентов и златисто-черен лентов. В някои страни, най-вече Холандия и Белгия, при двете породи се срещат и други цветови разновидности като: жълто-кафяв на черни ленти, сребристо-бял писан, черен, бял, син и син кантиран.
Породни характеристики (ЕЕ,2008)
Жива маса петел: 2,0-2,75 kg, а при миниатюрната форма: 1000 g.
Жива маса кокошки: 1,75-2,25 kg, а при миниатюрната форма: 900 g.
Годишна носливост: 180 яйца с бял цвят на черупката, а при Бракел бантам – 120 яйца, също с бяла черупка.
Минималната маса на разплодните яйца: 55/35 g.
Размер на пръстените: 18/16 и 13/11 при миниатюрната разновидност.
Това е изключително атрактивна порода, съчетаваща много добра носливост и красив външен вид. Птиците са скорозрели, не мътят, активни, шумни и адаптивни. Месото е с добри вкусови качества,, но в малко количество. В млада възраст са предразположени към паразити и незаразни заболявания, особено когато са отглеждани в тесни и влажни помещения или при недоимъчно хранене. Изискват широки, спокойни и озеленени дворчета за разходка. Те са плашливи, летливи и донякъде агресивни към себеподобни. Петлетата рано показват полово поведение, поради което е желателно да се отделят от женските при навършване на около 2 ½- 3 месечна възраст. Ярките пронасят на около 4-5 месечна възраст. Подходящо полово съотношение е 1:12 до 1:20. При студени зими гребенът и менгушите, най- вече на петлите, могат да измръзнат. Миниатюрният Бракел притежава същите характеристики, но мъти, носливостта е ниска, а яйцата са с размери 40-45 g. И двете породи не са подходящи за изложбеното отглеждане от начинаещи птицевъди, поради факта че селекцията по шарка на перата изисква сериозен опит. От друга страна, за нуждите на декоративното и дворно птицевъдство, където екстериорът не е от такова голямо значение, Бракел е изключително подходяща порода.