Катунска кокошка (Katunitsa chicken)

Породата е създадена през края на ХХ – началото на ХXI век в село Катуница чрез целенасочена селекция на местни едри кокошки по екстериор и месодайна продуктивност. Отличителна черта на Катунските кокошки е тяхната изключителна способност да натрупват обилна мускулна маса в условията на дворно птицевъдство.

История и разпространение

Породата е получена, чрез дългогодишна селекция на едри местни кокошки по месодайни характеристики и цвят на оперението (Nikolov and Gerzilov, 2011; Lukапов 2012). Създател на породата е Александър Николов, който през последните години работи по селекцията на птиците съвместно със специалистите от Аграрен университет, гр. Пловдив и БАРКВП (Gerzilov et al., 2013; Teneva et al., 2015). Историята на тези птици може да се проследи до 90-те години на миналия век, когато г-н Николов започва целенасочена развъдна работа с местните кокошки от района на град Пловдив във фермата си в с. Катуница. Типичните представители на новата порода в тъмно червената цветова разновидност са обособени през 1998-2000 година. След това са получени и златисто-оранжевите, като мутация на тъмночервените птици. Синята и черната цветова разновидност е създадена след вливане на кръв от тежки месодайни хибриди. Породата беше представена на няколко Национални и международни изложби, включително и на Европейската изложба в Метц, Франция през 2015 година. Птиците са изключително атрактивни и получават вниманието на развъдчиците на едри породи. През 2014 година беше предложен и признат от СГРДДЖРБ стандарт. Въпреки че беше предложена за признаване пред стандартната комисия на ЕЕ, към този момент тя все още не е включена в списъка с породите, признати от Европейската асоциация.

Катунската кокошка е разпространена най-вече в района на град Пловдив, но се наблюдава сериозен интерес към нея от любителите от цялата страна. Под селекционен контрол са около 400 разплодни птици намиращи се във фермата в с. Катуница. Птици от породата се развъждат от няколко развъдчика в Холандия и Франция.

Екстериор

Тялото е широко, дълбоко, дълго, с правоъгълна форма, масивно и отлично замускулено, хоризонтално носено. Шията е силна, средно дълга и добре оперена. Гърбът е дълъг и широк, по възможност прав. Лека проява на шаранов гръб е допустима. Поясът е широк, сравнително добре оперен, с ясен преход към опашката. Опашката е средно дълга, средно широка, средно високо носена, а сърповидните пера са сравнително къси и тесни, умерено извити. Гърдите са дълбоки, широки, отлично замускулени, държани немного високо. Коремът е пълен, широк и обемист. Раменете са широки, заоблени, частично покрити от шийното оперение. Крилата са сравнително къси, тесни, държани близо до тялото, успоредно на гръбната линия. Главата е средно голяма и широка. Лицето е червено и неоперено. Гребенът е средно голям, листовиден, прав, равномерно назъбен. Менгушите са средно големи и заоблени. Околоушките са червени и издължени. Очите са оранжеви до червени. Клюнът е среднодълъг, масивен, здрав, с цвят, кореспондиращ с цвета на краката. Подбедрото е добре оперено, средно дълго, отлично замускулено и частично видимо. Краката са силни, средно дълги, с масивни кости, неоперени и сравнително широко поставени. Цветът на краката е бледо жълт до жълт, допуска се тъмен нюанс. Пръстите са четири, широко поставени, допуска се леко изкривяване на вътрешния пръст. Оперението е богато, плътно прилепнало към тялото, липсва обемистост.

Кокошката наподобява петела, с изключение на половите различия. Тялото е по-ниско носено, по-компактно, с по-силно развита задна част. Коремът е добре развит, обемист и мек. Поясната част е добре развита. Гребенът е малък и прав, допуска се и клюмнал на една страна гребен.

Сериозни грешки: прекалено слабо, тясно, късо, плитко, триъгълно, слабо замускулено, леко или с висока позиция тяло; плитки, тесни или много високо носени гърди; бели околоушки; клюмнал гребен при млади петли; много силно развита опашка при петлите; черни крака и клон.

Цветове

Признати от БАРКВП и СГРДДЖРБ са единствено два цвята при Катунските кокошки: тъмно червен и златисто-оранжев. И двата цвята показват поликантова шарка на перата в гръдната и крилна област при кокошките, която назад се нарушава. Тъй като тези два цвята са характерни единствено за тази порода, по- долу е посочено детайлното им описание по приетия стандарт. Съществуват също син и черен цвят в породата, но към този момент те все още не са признати в страната ни. Петелът е с червено-кафява шия, перата към края на която са с черен кант. Поясът и раменете са червено-кафяви, гърбът е по-тъмно червено-кафяв. Гърдите, подбедрата и коремът са черни, богато обсипани с червено-кафяви петна или кантове. Крилният триъгълник е червено-кафяв. Опашката е черна.

Кокошката е с червено-кафява глава и шия, която към корпуса просветлява към огнено червена, поради златисто-червеното окантване на шийните пера. Гърдите са със същия огнено-червен цвят, като всяко перо е неравномерно множествено кантирано. Раменете са по-тъмни, червено-кафеникави, поради по-ясно изразената поликантовост. Крилата са кафяви, обсипани с черни напречни шарки. Поясът и коремът са пепеляво-кафеникави, а опашката чернокафява. Краката и клюнът са с жълт до тъмно жълт цвят.

Сериозни недостатъци: прекалено светло оперение при петела; липса на крилен триъгълник; кафява опашка; изцяло червено-кафяви гърди; липса на частична или пълна кантираност на гърдите и раменете при кокошката. Изцяло черни крака и при двата пола.

Златисто-оранжев

Петелът е с жълтеникаво-оранжева шия, перата са черни със златисто-жълт кант. Поясът е жълтеникаво-оранжев. Раменете са червено-кафяви с широк сребрист център, гърбът е по-тъмно червено-кафяв. Гърдите, подбедрата и коремът са кафяво-черни. По гърдите могат да се видят множество светли петна или кантове, но не и да преобладават. Крилният триъгълник е сребристо-жълт. Опашката е черна.

Кокошката е с черна глава и шия, която надолу към тялото е с ясно изразени жълтеникаво-оранжеви кантове на черните шийни пера, осите на шийните пера са сребристо-жълти. В шийното оцветяване се наблюдава лек жълтеникаво-оранжев нюанс. Гърдите са жълтеникаво-кафяво-черни, като всяко перо е неравномерно множествено кантирано с черни и кафеникави шарки при сребристо-жълта основа и ос. Раменете са по-тъмни, червено-сивкави. Крилата са сребристо-черни със сребристо жълта основа, обсипана с черни напречни шарки. Поясът и коремът са тъмни пепеляво-кафеникави, а опашката черно-кафява. Краката и клюнът са с жълт до тъмно жълт цвят.

Сериозни недостатъци: прекалено силно златисто-червеникаво или изцяло сребристо оперение при петела; липса на крилен триъгълник; кафява опашка; липса на частична или пълна кантираност на гърдите и раменете при кокошката; черна шия при кокошката. Изцяло черни крака при двата пола.

Породни характеристики (СГРДДЖРБ)

Жива маса петел: 5,5-6,5 kg.

Жива маса кокошка: 4,5-5,3 kg.

Годишна носливост: 140-160 яйца с кремав светлокафяв цвят.

Минимална маса на разплодните яйца: 60 g.

Размер на пръстените: 27/24.

Катунските кокошки са може би най-добрата месодайна чистопородна кокошка . Те се отличават с изключителна замускуленост на тялото, а месото е вкусно, ароматно и крехко. Цветът на кожата е жълт. Растат интензивно в млада възраст, а кланична зрелост достигат на около 5-6 месечна възраст. При добро хранене и отглеждане петлетата на 6-месечна възраст достигат 4-5 kg, а ярките на 5-месечна възраст са с жива маса около 3,5-4 kg. Това са тромави, флегматични, спокойни и кротки птици. Петлите обикновено не са агресивни и съжителстват добре в големи групи. Кокошките достигат полова зрелост на около 6-месечна възраст и рядко проявяват мътачен инстинкт. Носливостта е задоволителна, особено за габаритите на Катунските кокошки, а размерът на яйцата е средно 65-70 g. Подходящо полово съотношение е 1:6 до 1:8, в зависимост от възрастта и живата маса на петлите. Слабост на породата е склонността към затлъстяване, проблемите с опорно-двигателния апарат при възрастни петли, трудностите при заплождането и честата проява на изкривявания на пръстите и гърба. Тези недостатъци могат да се избягнат с рестриктивно, но пълноценно хранене в млада възраст и много движение на подрастващите и разплодни птици. Много подходящо за тази порода е прилагането на изкуствено осеменяване, по този начин ще се подобри оплодяемостта и отпада на женските птици, поради травматизъм.